Името на този мъж ще остане в историята. Младият американец Бен Ференц е събирал важни доказателства за Нюрнбергския процес още като войник. Без доказателствата, които е открил, американските прокурори трудно щяха да успеят да проведат важния съдебен процес срещу нацистите през 1945 г.
Като адвокат Ференц по-късно лобира за създаването на Международния наказателен съд в Хага. Делото му се увенчава с успех през 2002 година. Благодарение на тази инициатива на Ференц днес могат да се разследват военни престъпления и да бъдат изправяни пред съда държавните лидери, отговорни за тях.
Денят "Д"
Ференц, който е завършил право в Харвард със стипендия, започва кариерата си в американската армия като машинописец в Камп Дейвис. По това време дори не можел да стреля. Част от задълженията му били миенето на съдове, тоалетни и подове.
През пролетта на 1944 година нещата се променят. Отрядът, от който Ференц е част, е изпратен в Англия. Десантът на Нормандия, който бележи началото на края на нацистката доминация в Европа, е в ход. Ференц става част от американските военни, които през пролетта на 1945 година пресичат моста край Ремаген.
След края на войната генерал Патън се нуждае от хора с юридически опит, които да събират доказателства за военните престъпления на нацистите. Младият адвокат Ференц най-сетне получава задача, която отговаря на компетенциите му. Заедно със своя екип Бен Ференц разпитва нацистките власти, обискира офисите им, обикаля концентрационни лагери, които американската армия освобождава. Онова, което открива в Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен и други лагери, надминава представите му за ужасяващите престъпления на нацисткото управление.
В търсене на доказателства
"Беше важно да подсигурим доказателства, списъци със затворниците, имената на онези, които са управлявали лагерите, и виновниците за всичко това в СС", пише Ференц в мемоарите си. "Така успяхме да издадем заповеди за арест на тези хора. Осигурихме всички доказателства и тръгнахме към най-близкия лагер."
По пътя попадат на отряди на Червената армия, които се разправят с офицерите от СС по бързата процедура. В този момент адвокатът, който е син на унгарски евреи, емигрирали в САЩ, осъзнава, че неговата цел не е отмъщение, а справедливост.
Ференц присъства само като наблюдател на първия Нюрнбергски процес, който започва на 20 ноември 1945. Той вече е планирал да се завърне в САЩ и да продължи живота си като цивилен.
От другата страна на океана бившият войник не успява да си намери работа в адвокатска кантора. Скоро обаче той получава телеграма от Пентагона с покана да се срещне с генерал Телфорд Тейлър - брилянтен адвокат, лично назначен от президента Труман за отговорник за последвалите Нюрнбергския процес дела. Тейлър прави Ференц част от своя екип за Германия.
"САЩ смятат, че Нюрнбергските процеси срещу 22-ма нацисти на ръководни позиции не успяват достатъчно добре да обяснят как подобно нещо се е случило в цивилизована държава като Германия", спомня си Ференц в документален филм от 2015 г. "Първата задача, която Тейлър ми даде, беше да ида в Берлин и да събера още доказателства".
Разкъсаната от войната германска столица става седалище на американското разследване. Берлин вече е разделен на четири сектора - американски, британски, съветски и френски. Всяка страна си има своите методи за търсене на правосъдие. Бен Ференц и екипът му от 50 следователи успяват да открият огромно количество документи и други материали, доказващи престъпленията на огромната, сред нацистката бюрокрация. Седалището на Гестапо в Берлин се оказва особено добра находка за разследването. Ференц го нарича "юридическа златна мина".
27-годишен прокурор, който застана очи в очи с нацистите
През пролетта на 1947 служител на Ференц попада на три дебели папки с обозначението "Съобщения от СССР - сведения от Източния фронт". "Това беше информация от специализираните подразделения на СС. Никой не знаеше какво е”, спомня си Бен Ференц по-късно. Той веднага установява на какво е попаднал: "Изглеждаха невзрачни, но бяха маркирани с дебели марки "секретни въпроси на Райха"."
Тези доказателства стават правната основа на един от най-мащабните процеси за убийство в историята. На 5 септември 1947 година Бен Ференц става най-младият главен прокурор - на 27 години. Процесът, в което той води обвинението, е първият от 12-те Последващи нюрнбергски процеси.
Приносът му към правото и справдливостта е несравним
Ференц е роден в семейство на евреи в Карпатите през 1920 година и израства в нищета в Ню Йорк. Но това, което преживява в Германия в годините след Втората световна война, става неизменна част от него. Като представител на Конференцията за еврейските материални претенции той неуморно се бори за подписването на споразумението за репарации между Израел и Германия. То е подписано през 1952 година в Люксембург. Ференц представлява работници, които са били заробени и експлоатирани от нацистите в Източна Европа.
През 2010 година Бенджамин Ференц получава Орденът за заслуги на Федерална република Германия за дългогодишния си принос към международното право. Но най-голямата си награда той получава в Нюрнберг - мястото на първите му юридически успехи. Той открива 75-ата годишнина от Нюрнбергските процеси на 20 ноември 2020 година. Чак след неговото обръщение говори германският президент Франк-Валтер Щайнмайер.
Бенджамин Ференц, който години наред пишеше история, почина на 103 години.
Източник: Дойче веле