Започва битката за европейския бюджет. Това идва на фона на напускането на втората по големина икономика в Блока след Германия – Обединеното кралство, което беше голям вносител в Многогодишната финансова рамка (МФР), дългосрочният бюджет, който финансира политиките, програмите и администрацията на Европейския съюз.
Настоящата МФР трябва да изтече в края на тази година и трябва незабавно да бъде изготвена нова, която да я замени, отбелязва изданието Euronews, цитирано от агенция "Фокус".
Но този път замяната идва със забележителна цена. Според бившия еврокомисар по бюджета Гюнтер Йотингер Brexit ще остави вакуум на стойност между 12 и 15 милиарда евро годишно. Освен това някои от основните амбиции на комисията Фон дер Лийен, като Европейската зелена сделка, зависят от силен и последователен бюджет за постигане на успех. Поради тази причина дебатът вече се разпалва.
Седмицата преди държавните и правителствените ръководители на ЕС да заминат за Брюксел за двудневна извънредна среща на високо равнище, фокусирана изключително върху размера на бюджета на ЕС, Джак Парок говори с онези, които ще имат последната дума по въпроса: Членове на Европейския парламент.
„Има държави членки, които казват, че бюджетът на Европейския съюз трябва да бъде по-малък, въпреки че самите те очакват Европейският съюз да направи много повече и това не е сериозна позиция“, казва Зигфрид Муреджан от групата на ЕНП.
Мнозинството от членовете на Европейския парламент изискват бюджет, равен на 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт на целия Европейски съюз. Въпреки това така наречената „пестелива петица“ (Австрия, Дания Германия, Холандия и Швеция) предпочитат да ограничат бюджета на около 1 на сто, за да отразят по-малкия размер на ЕС след Брекзит, докато „Приятели на кохезията“, съставена от 15-те най-големи бенефициенти на кохезионни средства, отхвърля значителни съкращения.
„Целта сега е да се договори между тази разлика, този процент, да разберен колко пари ще има Европейският съюз през следващите 7 години, за да се опитаме да прокараме напред всички политики, които правим в Брюксел“, смята Адриан Вацкес Лазара от „Обнови Европа“. „Бих казал, че е невероятно как в края на краищата 27 държави членки, 27 правителства постигат споразумение за това колко пари трябва да дадат на Европейския съюз“.
Депутатите са готови да отстояват позицията си и да настояват за бюджет, който може да финансира в достатъчна степен основните приоритети на следващите години, включително дигитализацията, миграционната политика и прехода към климатична неутралност. В крайна сметка зависи от тях да приемат или отхвърлят с абсолютно мнозинство гласуването на споразумението, до което държавите членки трябва да стигнат рано или късно. „Ако не сме доволни от бюджета, няма да дадем съгласието за него“, заявява Маргарида Маркес от Групата на социалистите и демократите.
А готова ли България за събитията след Brexit в контекста на новия бюджет на ЕС, четете в този материал.
