Встъпването в длъжност на руския диктатор Владимир Путин за пети мандат съвпадна с демарша на три западни посолства - дипломатите на Германия, Чехия и САЩ напуснаха Руската федерация за неопределено време. Коя бе причината за отзоваването на дипломатите и какво може да се очаква в близко бъдеще по отношение на усилващата се конфронтация на Русия със Запада анализира в свой материал Главред.
Още: Великобритания експулсира руския военен аташе, Захарова заплаши с последствия
Оттеглянето на посланиците
Една от причините за отзоваването на дипломатическите представители от Русия бяха обвиненията, че Кремъл провежда кибератаки. На 3 май, например, НАТО заяви, че Москва е замесена в кибератаки срещу Германия и Чехия с участието на Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация (ГРУ), известно още като групата APT28, както и в подривни действия в други страни съюзници на Алианса, се казва в материала.
Още: Corriere della Sera: НАТО подготвя декларация за неизпращане на войски в Украйна
В същото време германският външен министър Аналена Бербок директно обвини Кремъл в спонсорирането на поредица от кибератаки през 2023 г., които бяха насочени срещу членове на управляващата Социалдемократическа партия, както и срещу отбранителния и технологичния сектор на германската икономика. За атаките срещу няколко уебсайта в отговор на решението на Берлин да изпрати танкове в Украйна бе обвинена хакерска група, свързана с руското военно разузнаване (ГРУ), съобщи The Guardian.
"С други думи, това беше спонсорирана от държавата руска кибератака срещу Германия, което е абсолютно недопустимо и неприемливо и ще доведе до последствия", каза Бербок.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър също осъди злонамерените кибердейности на ГРУ срещу Германия, Чехия, Литва, Полша, Словакия и Швеция. "Присъединяваме към Германия в осъждането на APT28 за извършване на конкретни вредни дейности срещу германска политическа партия", каза той.
Последствията
Още: НАТО подцени способността на Кремъл да се адаптира: Министърът на отбраната на Литва
В материала е цитирано мнението на политолога Петр Олещук, според когото намаляването на дипломатическите представителства на западните страни в Русия е свързано с преразглеждане на "червените линии" на Запада. Според него обаче не може да се очаква масов демарш от страна на Запада заради опасенията от ядрена ескалация.
Той прогнозира увеличаване на военното присъствие на НАТО в балтийските страни, засилване на санкциите срещу Русия, но не и по-сериозни действия от страна на НАТО засега.
Още: Русия може да превземе балтийските страни за 7 дни, реакцията на НАТО ще се забави
"Русия вече премина към открити заплахи срещу Алианса, но най-вероятно ситуацията ще продължи да се развива във формата от Студената война – ще има жестове на враждебност, придвижване на военни контингенти и концентрацията им в Източна Европа, докато Руската федерация не реши да прехвърли войната в по-гореща фаза", смята експертът.
Още: Полша официално подаде заявка за приемане на ядрени оръжия на НАТО
