Спирането на преговори за членство със Северна Македония ще доведе до спиране на реформите в страната и дестабилизация на региона, затова това е една груба историческа грешка. Хърватия е получила "да" за техническата си готовност за Шенген, което България има от 2011 година и е едва първа стъпка в процеса. След Механизма за сътрудничество и проверка наблюдението върху България ще продължи, но то ще е механизъм, който ЕК ще осъществява върху всички държави - членки. Това каза българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева пред bTV.
Има ли напрежение между България и Северна Македония?
"Те никога не са смекчавали тона. Българското правителство ясно обяви критериите, по които ще съди добросъседското споразумение. Нещо, което те знаят - не е нещо ново за тях." Така министър Екатерина Захариева коментира информациите за подготвяни в Северна Македония "червени линии" в отношенията с България, в отговор на решението след съвета при президента Румен Радев.
Решението за спиране на планирания старт на предприсъединителните преговори на Северна Македония с Европейския съюз е груба историческа грешка. Виждате, ще има избори, означава нестабилност. Така или иначе благодаря на Хърватия, че продължава приоритета на България, ще проведат след 2 години среща на високо равнище в Загреб за евроинтеграцията на Западните Балкани, каза българският вицепремиер.
"България казва едно голямо "да" за започването на преговори", допълни Захариева и уточни, че нашата югозападна съседка заслужава да започне преговори за членство в ЕС.
"Начало на преговори не значи присъединяване. Във всички глави по преговорите ще имаме ясно разписани условия за изпълнението на добросъседския ни договор. Те трябва да скъсат с риториката от Титово време. Искат да са членове на ЕС - тогава тази риторика е абсолютно недопустима, но започването на преговорите е важен двигател на реформите там и беше груба грешка, че те не започнаха. Няма как да забравим и да се правим, че не виждаме какво се случва там. Това е по-важно за тях дори за тяхното поколение е важно да направят оценка на миналото си. Няма как да откраднат историята ни, заяви Захариева
Хърватия в Шенген
Поздравявам Хърватия за това решение. Такова решение за България е взето от ЕК още през 2011 година. Всъщност решението на Комисията е, че приключва проверката дали Хърватия е готова с техническата част за сътрудничество в рамките на Шенген. И аз се радвам за тях. Такова решение за България имаме през 2011 година и след това е препотвърдено с редица решения и резолюции от ЕП. Стъпките са такива. Финалното решение предстои и не случайно ЕК казва, че Шенген ще бъде по-силен с България, Румъния и Хърватия в него, подчерта Захариева.
За Механизма за сътрудничество и проверка
България за първи път получава категоричен доклад, че е изпълнила всичките критерии по всичките 6 показателя. Това означава, че според ЕК това трябва да бъде последният доклад и механизмът трябва да отпадне, обясни отново Захариева.
По думите ѝ от години в ЕС се говори за създаване на единен всеобхватен механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави-членки. Все още няма разписани процедури, но основната идея е критериите за наблюдение да са еднакви за всички страни в Общността. Вече има предложения от ЕК за това какъв да е той и как да действа. Процедурата, която ще последва за България, няма да е по-различна от наблюдението върху спазването на закона във всички други държави-членки, обясни Захариева.
"Дебатират се няколко механизма - все още няма разписани процедури, но България винаги е била за това, че трябва да има еднакви критерии за всички държави-членки. Позитивната новина е, че за България ЕК предлага прекратяване на този специфичен механизъм, който е само за Румъния и нас", подчерта министърът.
"Разликата между България през 2007 г. и България през 2019 г. е огромна. Смятам обаче, че има още какво да се върши по реформите. Неслучайно правителството създаде специален механизъм преди около месец, който да продължи наблюдението на реформите. Този механизъм ще бъде с участието на съдебната власт и на изпълнителната власт, реформите се правят заради българите граждани. Хората трябва да имат удовлетворение от системата”, каза още външният министър.
Посещението в Москва
Защо 8 години е нямало посещение на външен министър в Москва след 2011 г. и това на Николай Младенов? Министър Захариева нямаше отговор на този въпрос, но подчерта, че 2019 г. е много важна за нас, защото се навършват 140 г. от създаване на българската дипломатическа служба, "така че моето посещение беше конструктивно", завърши обяснението си тя.
След 10-годишна пауза се е събрала съвместна комисия, която е разрешила спора за собствеността на земята под Българското посолство в Москва. Така тя вече е българска. Ние получихме документ. Теренът под руското посолство си е руски, подчерта Захариева.
По думите ѝ, разговорите с руския ѝ колега Сергей Лавров са били "конструктивни" и "честни". Във фокуса на срещата са били енергийните проекти и най-вече продължението на „Турски поток” през България, което Лавров нарече „Български поток”. "Този проект е важен не само заради сигурността на доставките, но и за целия регион", посочи Захариева. Тя добави, че срокът за изпълнение на трасето през българска територия е около 600 дни. Тръбите се полагат в момента, първите 11 км са готови, подчерта Захариева.
