Вечерта на 6 октомври евролидерите излязоха заедно от величествената сграда на Пражкия замък след учредителната среща на най-новия дипломатически форум в Европа - Европейската политическа общност. Това е френска инициатива, която беше обявена от президента Еманюел Макрон още през май. Тя събира ЕС с още 17 държави, включително Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани, като така излиза от границите на блока.
В разговорите на първото събрание участваха над 40 европейски лидери, в това число и българският президент Румен Радев. Имаше много причини те да покажат оптимизъм, пише брюкселското издание "Политико", разкривайки подробности зад кулисите на срещата.
Британският премиер Лиз Тръс потвърди, че френският президент Еманюел Макрон наистина е "приятел", а не "враг", преди той да върне комплимента. Лидерите на враждуващите Азербайджан и Армения се събраха около една маса, за да говорят за мир – и то два пъти. Не липсваха обаче и скандали, а в тяхната основа се оказа турският държавен глава Реджеп Ердоган.
Направен беше и план за следващи срещи на общността – те ще се проведат в Молдова, Испания и Обединеното кралство. Две от тези страни не са членки на ЕС. Преместването на форума от Чехия – ротационния председател на Съвета на ЕС, в Молдова, която се стреми към членство в блока, е "знак за подкрепа, която високо ценим", заяви президентът на страната Мая Санду. "Укрепването на Европа и нейната устойчивост трябва да бъдат постоянни усилия", добави тя.
Под повърхността обаче кипяха напрежение и вражди, пише "Политико". Продължаваха да се появяват разногласия за това как да се справим с енергийната криза в Европа. Поне две враждуващи страни не успяха да сдържат взаимния си гняв по време на сесията. Остава поне един голям въпрос: Може ли тази по-широка общност на европейските лидери - идея, която от десетилетия се лансира в различни варианти, но винаги се проваля - наистина да започне да функционира и да даде конкретни резултати?
Целта на Европейската политическа общност е да напомни на съюзниците какво ги свързва, докато в Украйна бушува война, започната от диктатора Владимир Путин. Въпреки това мнозина вече се питат за смисъла и цената на още една среща на високо равнище с участието на хиляди пътуващи политици и високопоставени лица, след като вече съществуват форуми като Г-7 и Г-20.
The Presidents of #Turkey, #Azerbaijan and the Prime Minister of #Armenia met at the summit of the European Political Community in #Prague. pic.twitter.com/HTcn2lFhyO
— NEXTA (@nexta_tv) October 6, 2022
Все пак имаше и някои важни моменти. Арменският министър-председател Никол Пашинян и неговият "заклет враг" - президентът на Азербайджан Илхам Алиев, се срещнаха на фона на нарастващото напрежение по границите им. Те се договориха за втора среща още същата вечер, твърди френски представител.
Припомняме, че по границата отново избухна конфликт, при който бяха убити над 200 арменски войници (плюс цивилни), както и поне 79 азерски военни.
Други съперничества се оказаха по-непреодолими. Основната неизвестна за срещата в четвъртък беше как ще се държи все по-авторитарният турски президент Реджеп Тайип Ердоган. Лидерът на Турция беше посрещнат с продължителни ръкостискания и топли думи, докато обикаляше в началото около кръглата маса за мира и сигурността.
Приятелското отношение обаче скоро премина в ожесточение, когато Ердоган използва речта си на заключителната сесия, за да порицае Гърция. Бързо се разпространиха слухове, че гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис е напуснал заседанието, но те се оказаха неоснователни. Все пак по-късно и двамата лидери се нахвърлиха един срещу друг на отделни пресконференции, разкривайки пропастта, която остава между страните им, които са не само съседи, а и съюзници в НАТО. Както знаете, турският президент има териториални претенции към острови в източната част на Егейско море и от месеци насам заплашва Атина. През септември дори призова Гърция да вземе поука от историята и да не забравя поражението в Гръцко-турската война през 1922 г.
Другата главна "атракция" в четвъртък беше Лиз Тръс, която преоткри привързаността си към Европа след бурните първи седмици, в които наследи Борис Джонсън като лидер на Обединеното кралство. Тя и Еманюел Макрон отбелязаха нов етап в отношенията си, като се договориха да проведат френско-британска среща на върха през следващата година и да засилят сътрудничеството в областта на миграцията и ядрената енергетика.
На заключителната пресконференция Макрон се изказа ласкаво за Тръс. "Мисля, че това е много добра новина и много добър избор, който тя направи. Споделяме един и същи континент, надявам се това да е само началото", каза френският президент. „Великобритания е остров, но този остров не се е преместил от континента. Имаме едни и същи ценности и история“, добави той.
Британският премиер обаче даде да се разбере, че присъствието ѝ не означава задължително, че тя се "приближава към Европа" - коментар, който илюстрира деликатното балансиране на Обединеното кралство, което се опитва да пренастрои отношенията си с Европа след „Брекзит“.
В хода на изграждането на Европейската политическа общност се очертава предизвикателство, свързано с потенциалните членове на ЕС - особено държавите от Западните Балкани и Украйна. Те желаят да се присъединят към блока възможно най-скоро и няма да се задоволят с място само в аморфната разширена общност.
Президентът на Косово Вьоса Османи заяви пред репортери, че е "получила уверение" от организаторите в лицето на Макрон и чешките лидери, че Европейската политическа общност "не е заместител на процеса на европейска интеграция за Западните Балкани". Косово има амбиции за ЕС, но все още Прищина не е получила статут на кандидат за членство и има ограничени перспективи да се присъедини към блока в скоро време поради продължаващите проблеми със Сърбия. Но Османи дори стигна дотам, че новата общност е "важна платформа, за да бъде чут нашият глас", като изтъкна, че Косово е "на 100 процента в съответствие с ценностите на Европейския съюз" и принадлежи към ЕС.
И все пак един ден на разговори неизбежно не можа да реши основните проблеми - не на последно място енергията. В много отношения срещата в четвъртък беше посветена на това ЕС да си пробие път към богатите на енергийни ресурси съседи в период, в който блокът отчаяно се опитва да се откаже от руския газ.
Норвегия, която е ключов износител на газ, участва в заседанието в Прага. Според редица официални лица обаче норвежкият министър-председател Йонас Стьоре не е дал уверение доколко далеч може да стигне Осло, когато става въпрос за намаляване на цените - в контекста на обмисляния от Европа таван на цените на газа.
Макрон пък отхвърли ключов енергиен проект, за който някои от съседите му твърдят, че ще помогне за облекчаване на проблемите на ЕС. Става въпрос за така наречения газопровод "МидКат", свързващ Испания с Германия и останалата част от Европа. Той минава през Франция, но Париж се противопоставя въпреки натиска на Мадрид и Берлин.
27-те европейски държави изглеждат също така фрагментирани, както винаги, когато става въпрос за евентуално ограничаване на цените на газа, пише "Политико". Сложността на въпроса и липсата на консенсус означават, че срещата в петък едва ли ще доведе до окончателно решение.
И докато слънцето залязваше в Прага в четвъртък вечерта, страната, която вероятно е предизвикала целия този процес - Украйна - нямаше какво ново да покаже на срещата. Украинският президент Володимир Зеленски използва видеообръщението си към групата, за да призове за гаранции за сигурност след искането на Киев да се присъедини към НАТО. От лидерите се чуха само неясните обещания на Макрон да "продължи" да помага на страната военно и финансово.
Докато Киев гледа към Европа и мисли за бъдещето си, остава да видим дали Европейската политическа общност ще се превърне в нещо повече от поредната говорилня, коментира "Политико".
