Преди няколко дни полицията в град Мьорс, който се намира близо до Дюселдорф, задържала 56-годишна жена. Тя прехвърлила през двуметровата ограда на местния приют за домашни животни куче от породата Шиба ину. Тъкмо се готвела да прехвърли през оградата и второ куче от същата порода, но в този момент дошла полицията, извикана от случаен минувач. За щастие, първото куче не било пострадало при падането.
В полицейския участък жената обяснила, че няколко приюта отказали да взимат животните ѝ с твърдението, че са препълнени, затова прибегнала към тази крайна мярка. Полицията е завела административно дело срещу жената.
По данни на Германското дружество за защита на животните, през 2020 година броят на домашните животни в страната е нараснал с над милион в сравнение с предходната година. Днес, когато вече може да се работи в офисите и може да се пътува, на редица хора не им остава време за кучетата и котките у дома. "Приютите за домашни животни се оказаха в много сложна ситуация", казва Елке Занс, ръководителка на приюта "Конрад Аденауер" в Кьолн.
Много кучета и котки остават без стопани
„Броят на установените нарушители на германско-полската граница остава висок", казва за ДВ Стив Алтер от германското външно министерство. Става дума най-вече за бежанци от Ирак, Иран, Сирия, Афганистан и Пакистан, които стигат до Германия от Беларус през Полша.
По данни на Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF), от началото на годината по този маршрут в Германия са пристигнали над 6000 кандидати за убежище, като най-голям брой - 5500 - са дошли от началото на август досега.
Паспортите им са с беларуски гранични печати
Всички заловени или доброволно предали се са с паспорти с беларуски гранични печати, установяват германските полицаи. Поради което е несъмнено, че за пристигането си в ЕС тези хора са се възползвали именно от „беларуския транзит", който - както смятат в Берлин - е открит и съществува не само със знанието, но и с активната подкрепа на режима в Минск.
Според Дъблинския регламент, мигрантите принципно трябва да подават искане за убежище в тази държава, в която за първи път са преминали границата на ЕС. Но повечето предпочитат да не се регистрират в Полша, полагат усилия да изминат 700-те км от източната до западната ѝ граница незабелязано и без да оставят отпечатъци от пръстите си в дактилоскопската база данни на ЕС. Много от бежанците успяват да реализират тези свои намерения, поради което броят на тези, които Германия има основание да върне на Полша, не е голям.
От Минск до полската граница
В резултат от разпитите на нелегални мигранти германските граничари вече са доста наясно как точно функционира „беларуският транзит". Бежанците пристигат в Беларус по въздуха, след като са превели по депозитна сметка на някоя туристическа агенция в страната, от която тръгват, между 4 и 12 хиляди долара за 30-дневна виза.
След пристигането в Минск отвеждат „туриста", в зависимост от закупения от него пакет услуги, или в хотел, или в помещение за изчакване. Когато се събере група, качват хората в автобус и ги откарват до западната граница. Някои бежанци дори разказали на германски полицаи, че беларуските граничари са им помагали да минат на полска страна - разрязвали дупки в телената ограда или с помощта на дронове им намирали места за безопасен преход.
С обществен транспорт от Полша до Германия
Вече на полска територия бежанците, чрез геолокацията на своя смартфон, определят местоположението на човека, който ще ги преведе по-нататък на запад. Това затруднява работата на полските граничари, тъй като бежанците не водят телефонни разговори, които биха могли да бъдат подслушани.
В Полша превозът по правило се осъществява с малък товарен фургон от типа на Fiat Ducato, в който се събират по 30-40 души. Фургонът се ескортира от лек автомобил, който пътува няколко километра пред него с разузнавателна цел. И ако се натъкне на проверка на пътя, маршрутът се променя.
Случва се и каналджии да бъдат заловени. Сравнително голям брой - 14 души - бяха задържани на 22 октомври по подозрение за подпомагане на трафиканти на хора. Сред задържаните има и двама германци, останалите са граждани на Полша, Сирия, Италия, Румъния, Иран, Грузия и Узбекистан.
Тя не разбира защо германците си купуват котки и кучета от развъдници или от нелегални търговци, вместо да си вземат животно от приют. По нейните думи, по време на пандемията взетите от приюта животни изобщо не били много. Експертката все пак предполага, че хората искат сами да възпитат четириногото от ранна възраст и затова избягват осиновяването на животно от приют. За съжаление обаче сега немалко кучета и котки остават без стопани.
"На едни отведнъж започва да не им стига времето за животните, защото вече не работят от вкъщи, други се местят в ново жилище, в което нямат право да отглеждат животни, при трети бива диагностицирана алергия към козината на котки или кучета", изброява Елке Занс. Според нея обаче определено е странно, че хората не са отчели всички тези фактори предварително.
Занс разказва, че след локдауна ситуацията с приема на животни в кьолнския приют драстично се е изострила. "Спряхме да приемаме животни от хора, които не живеят в Кьолн, защото очакваме с наближаването на зимата към нас да се насочат местните жители, които по някакви причини не могат да се грижат за своите питомци. Второ, в момента имаме твърде много несоциализирани кучета, на които не можем да намерим нови стопани. Те отварят много работа на нашите треньори", подчертава Елке Занс.
Последният етап - през полско-германската граница - се преодолява по различни начини: или със същия фургон, пеша, с такси или с обществен транспорт - например с автобус N983, който пътува от Слубице в Полша до Франкфурт на Одер в Германия. Вече на германска територия бежанците си правят селфи като доказателство, че са пристигнали благополучно и едва след това организаторът на „пътуването" си получава парите. Всичко е точно, измама няма.
Какво може да направи Берлин?
За да спре мигрантския поток към Германия от Беларус, германското правителство води преговори и с авиокомпаниите, които осъществяват полети до Минск, и с държавите, от които бежанците тръгват. С Ирак, например, вече е постигната договореност за прекратяване на преките полети до Беларус. Но пък за сметка на това, както посочва говорителят на германското външно министерство Кристофер Бургер, са се увеличили полетите към Минск от Дамаск, Бейрут и Аман през Истанбул и Обединените арабски емирства.
На преговорите с тези държави очевидно става дума и за солидната финансова помощ, която им оказва Германия в рамките на програмите за развитие. Именно заплахата за прекратяване на този финансов източник е накарала властите в Ирак да приемат германските изисквания.
Източник: Дойче веле
