Всяка страна, присъединила се към Глобалния договор за безопасна, редовна и законна миграция, може във всеки един момент да излезе от него. Това заяви на пресконференция в Маракеш специалният представител на генералния секретар на ООН по въпросите на миграцията Луиз Арбър.
"Ако някой реши да излезе от Глобалния договор, то може да го направи във всеки един момент, а после, ако желае, отново да се присъедини", поясни тя. "Както вече е споменавано нееднократно, Глобалният договор не се явява юридически обвързващ документ. Той бе единодушно съгласуван през юли тази година. Ако някой не желае да се присъедини към Глобалния договор, това е негово право. При това всичко всички страни имат правото да работят с други държави, за да регулират миграционните потоци в съответствие с техните собствени правила и национални политики ", отбеляза Арбър.
"В договора са записани 23 цели, а някои от тях вече се реализират в националните програми на редица държави. Колкото повече хора знаят и четат Глобалния договор, толкова по-добре", каза още Луиз Арбър.
В началото на седмицата Конференцията на ООН прие пакта за миграцията пред лидери и представители на около 150 държави в Мароко, въпреки поредица от изтегляния, предизвикани от антиимигрантски популизъм. Глобалният договор за безопасна, редовна и законна миграция - финализиран от ООН през юли след 18 месеца преговори - беше официално одобрен в Маракеш в началото на двудневната конференция. В петък САЩ отхвърли пакта, като го нарече "усилие на ООН да се приоритизира глобалното управление за сметка на суверенното право на държавите". Правителството на САЩ беше първото, което се отказа от преговорите в края на миналата година, а оттогава Австралия, Австрия, Чехия, Доминиканската република, Унгария, Латвия, Полша и Словакия излязоха от процеса. Заради подкрепата за текста на споразумението коалиционното правителство в Белгия се разпадна, а външният министър на Словакия подаде оставка. Белгия е сред група от седем държави, описани от специалния представител на ООН за миграцията Луиз Арбър, като все още "ангажирани с по-нататъшни вътрешни обсъждания" по споразумението. България, Естония, Италия, Израел, Словения и Швейцария също попадат в тази категория.