Великобритания и Европейският съюз, които са на прага на обявяването на търговска сделка за след Brexit в четвъртък, имат съвместна история, пълна с проблеми, пише в анализ АФП, цитирани от БГНЕС. Ето какво гласи той:
Два пъти трудно „сгодяване”
На 9 август 1961 г. Великобритания официално кандидатства за присъединяване към това, което тогава се наричаше Европейска икономическа общност (ЕИО). Но президентът на Франция Шарл дьо Гол налага вето на молбата през 1963 г. и отново затваря вратата през 1967 г. Великобритания окончателно влиза в ЕИО на 1 януари 1973 г., едновременно с Ирландия и Дания, след като Дьо Гол напуска поста си.
На референдум, свикан от новото лейбъристко правителство за това дали да останат в ЕИО на 5 юни 1975 г., над 67 процента от британците гласуват с „Да“.
Тачър срещу Европа
На 30 ноември 1979 г. новият консервативен министър-председател Маргарет Тачър изисква отстъпка от вноската на Великобритания в европейския бюджет, като се казва: „Искам да си върна парите“.
Тачър изнася реч в белгийския град Брюж на 20 септември 1988 г., която се превръща в събирателен вик сред евроскептиците за по-малко европейска политическа интеграция.
Британски откази
Договорът от Маастрихт през 1992 г. въвежда нова ера на политическа и икономическа интеграция. Великобритания си осигурява „привилегировано положение” по някои разпоредби, включително присъединяване към планирана единна валута. След вътрешни спорове за Европа в управляващата му Консервативна партия, премиерът Джон Мейджър оцелява след вот на доверие на 23 юли 1993 г.
Обединеното кралство гласува за напускане
На референдум от 23 юни 2016 г., организиран след идването на власт на консерваторите през 2015 г., Великобритания гласува с 52% срещу 48% за напускане на ЕС. Премиерът Дейвид Камерън, който агитираше за оставане в алианса, подава оставка.
На следващата година наследникът на Камерън Тереза Мей започва двугодишното обратно броене на Великобритания, напускайки блока с официално уведомително писмо до президента на ЕС Доналд Туск. Великобритания и ЕС постигат споразумение за развод през ноември 2018 г.
Задънената улица
Долната камара на британския парламент гласува против сделката на 15 януари 2019 г., първият от трите пъти, когато ще го направи. След това Brexit се отлага два пъти, до Хелоуин, 31 октомври.
Водещият активист за Brexit Борис Джонсън заменя Мей като министър-председател на 24 юли, обещавайки да изведе Великобритания от ЕС със или без сделка.
Нова сделка, ново забавяне
На 17 октомври председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Джонсън обявяват споразумение за нов проект на споразумение за Brexit. Британският парламент отлага гласуването си по текста, принуждавайки Джонсън да поиска Брюксел за ново отлагане на Брекзит. Определен е за 31 януари 2020 г. На предсрочни избори на 12 декември консерваторите на Джонсън си осигуряват голямо парламентарно мнозинство, осигурявайки лесно преминаване на мечтания от него развод.
Brexit е реалност, но ...
На 31 януари 2020 г. Brexit в крайна сметка се случва. Тогава решаващите преговори за бъдещи връзки и търговия с блока започват през март, но прескачат крваен срок след краен срок, докато преговарящите се опитват да избегнат Brexit без сделка да се случи на 31 декември.
