Европейският съд по правата на човека ще разгледа приоритетно първата жалба срещу България, която касае правото на полово самоопределение. Жалбата е комуникирана на 15 декември 2016 г., едва 5 месеца след подаването ѝ на 12 юли, съобщи адвокат Наташа Добрева, цитирана от "Правен свят".
Тя произтича от отказ на български съд да уважи молба за промяна на лични данни в акт за раждане на транссексуално лице. Молбата до националния съд е за поправка в графата "пол" на акта за раждане, така че отбелязването "женски" да се замени с "мъжки", ведно със съответстващите промени в наставките на бащиното и фамилното име, както и избор на ново собствено име. Тя е отхвърлена като неоснователна с мотива, че определянето на пола въз основа на личното, психологическо усещане е в противоречие със закона и причина за правна несигурност.
Оплакването до съда в Страсбург от правна страна е от липса на законодателство в България, което урежда това съдебно производството. В жалбата до ЕСПЧ се посочва, че Законът за гражданската регистрация от 1999 г. съдържа правно основание за образуване на дело, но не предлага достатъчно гаранции за защита на основни човешки права, каквито са правото на полова самоидентификация, на избор на име, на уважение към физическата неприкосновеност, забраната за принудителна стерилизация и др. Изтъква се, че липсват материалноправни норми и че действащото законодателство не съдържа конкретизиране на условията, при които може да се допусне промяна на личните данни в акта за раждане. Това води до произвол и до натрупване на непоследователна и противоречива съдебна практика.
Жалбата е подкрепена от сравнителноправно проучване и примери от законодателства на други държави в Европа, които са изоставили остарелите изисквания за хирургически интервенции и условието лицето да няма репродуктивни способности, като извеждат на първо място и като единствен важен критерий за съда психологическия пол. Например, в Малта, Ирландия и Норвегия промяна на пола се извършва въз основа на обикновена декларация за избрания пол (пълно самоопределение).
ЕСПЧ е дал срок на българското правителство до 11 април 2017 г. да отговори на следния въпрос: "Твърдяната липса на законова уредба в материята по смяна на пола и отказът на вътрешните съдилища да променят отбелязването за пол на заинтересованото лице в регистрите по гражданското състояние с мотива, че не е доказал пълно премахване на полови белези, нарушават ли правото на уважение към личния живот по смисъла на Член 8 от ЕКЗПЧОС?"
Междувременно предстои Върховният касационен съд (ВКС) също да разгледа за първи път въпроса за критериите, по които следва да се ръководят съдиите при разглеждането на молби за промяна на данни в актовете за раждане на транссексуални лица - гр.д. 2180/2016, III ГО, обявено за решаване на 24 октомври 2016 г. В очакваното решение ВКС ще обсъди по същество един от най-важните въпроси по такива дела, по които самият той не се е произнасял досега, а именно: "Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли тези мерки изхода на делото?"
