От началото на пандемията германските федерални и местни власти одобриха поредица от мерки за спиране на разпространението на инфекцията. Много жители на страната обаче смятат, че ограниченията противоречат на принципите за спазване на човешките права и свободи и обжалват пред германските съдилища. И съдиите често приемат доводите им, съобщава „Дойче Веле“.
В случай на пандемия, Законът за защита на населението от инфекциозни болести позволява на местните власти в Германия да налагат определени ограничения върху правата и свободите и да вземат защитни мерки - да забранят публични събития и събирания на хора, да затворят училища, детски градини, заведения за хранене, кина или басейни.
Вярно е, че всички подобни стъпки трябва да са необходими за постигане на целта, пропорционални на ситуацията, а също и ограничени във времето, територията и кръга от хора. В редица случаи германските съдилища считат, че решенията на властите не отговарят на тези критерии и следователно трябва да бъдат отменени.
На 9 април, по време на първата вълна от пандемията SARS-CoV-2, германските власти въведоха двуседмично изискване за самоизолация за всички германци и чужденци, влизащи в Германия от чужбина. Изключенията се отнасят само за жителите на граничните зони на Федерална република Германия, които пътуват до Германия всеки ден, както и сезонните работници.
През май обаче федералното правителство и властите на федералните провинции се споразумяха да премахнат това правило за пътуващите от ЕС, Шенгенското пространство и Великобритания.
Това се случи, след като жител на федерална провинция Долна Саксония - собственик на селска къща в южната част на Швеция, успешно оспори този иск в съда. Съдът счете забраната за непропорционална, тъй като тя се прилага за всички държави и региони без изключение, без индивидуална оценка на епидемиологичната ситуация и риска от инфекция.
В средата на октомври съдилищата на няколко федерални провинции обявиха за незаконна забраната за настаняване в хотели за жители на региони, където допустимият праг за броя на новите инфекции на SARS-CoV-2 е надвишен (50 на 100 хиляди жители за 7 дни).
Например в Долна Саксония представител на хотелиерския бизнес се обърна към съда, а в Баден-Вюртемберг човек, който беше резервирал хотелска стая в региона, заведе дело.
Берлинският адвокат Нико Хъртинг тръгна по същия начин. Когато в началото на октомври столичният сенат забрани на баровете и ресторантите да работят от 23:00 до 6:00 часа, той заведе дело от името на няколко ресторантьора и спечели. Административният съд в Берлин реши, че ограниченията са неоправдани поради липсата на доказателства, че ресторантите играят важна роля в разпространението на инфекцията.
Нико Хертинг смята, че така наречения „мек локдаун“ , който влезе в сила в Германия на 2 ноември, също може да бъде оспорен в съда. До края на месеца в страната ще бъдат затворени всички развлекателни заведения, ресторанти, кафенета и повечето сервизни предприятия. На германците също беше наредено да поддържат социалните контакти до абсолютен минимум. Не повече от 10 души от две домакинства могат да бъдат заедно на обществени места.
Според Нико Хертинг през първите 48 часа след приемането на решението за новите ограничения в германските съдилища са подадени над 200 искове с искане за отмяната им. Повечето от жалбите идват от собственици на барове и ресторанти, както и от други бизнес услуги, казва адвокатът.
Според адвоката недоволните имат големи шансове за успех. „Собствениците на хотели имат право да изискват закриването им въз основа на факти, а не на предположения“, каза Хертинг. Няма доказателства, че хората често са заразени с коронавирус в хотелите, така че има съмнения относно пропорционалността на забраната, добавя той, цитиран от БГНЕС.
Трябва да се отбележи, че специалистите от института „Робърт Кох“ са успели да проследят веригите на инфекцията само в една четвърт от всички случаи на SARS-CoV-2, регистрирани в Германия.
Освен това решението да се затворят всички развлекателни съоръжения е трудно да се обясни от гледна точка на факта, че хората все още имат право да се возят в претъпканото метро до търговски центрове, които все още са отворени, казва Нико Хертинг.
Подобно мнение споделя и заместник-председателят на Бундестага Волфганг Кубицки. В коментар на гост за вестник „Passauer Neue Presse“ той обърна внимание на „забележими противоречия“ в предприетите мерки. "Защо салоните за красота да се затварят, а фризьорските салони не? Защо ресторантите да се затварят, въпреки че все още сме далеч от праговете, които сами сме определили?" - учудва се политикът.
