Ограниченията, наложени от властите в Унгария върху финансирането на неправителствени организации(НПО) от чужбина, са несъвместими със законодателството на ЕС.
Това се казва в огласено вчера становище на Генералния адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) Мануел Кампос Санчес - Бордона.
През 2017 г. Унгария прие закон, който да гарантира прозрачността на НПО, получаващи финансиране от чужбина. Тези организации според закона трябва да се регистрират пред властите в Будапеща като „получаващи помощ от чужбина“, когато сумата на получаваните от тях дарения достигне определен праг. При регистрирането те трябва да посочат името на дарителите, сумите от които възлизат или превишават 500 000 форинта (около 1500 евро), както и точните суми. По-късно тази информация бива публикувана в публична и свободно достъпна електронна платформа. Освен това споменатите организации трябва да посочат в своите сайтове и публикации, че са „организации, получаващи подкрепа от чужбина“.
Еврокомисията започна производство срещу Унгария за неизпълнение на задълженията пред СЕС. Според нея законът за прозрачност на НПО, финансирани от чужбина, нарушават както принципа на свободно движение на капитали, така и редица права, гарантирани от Хартата за основните права на ЕС. Това са правото на личен живот, на защита на личните данни и на свободата на сдружаване.
Трансферът на дарение от чужбина в полза на унгарска НПО представлява движение на капитали, смята генералният адвокат, изготвил заключението. В Унгария това движение е субект на условия като задължението определени НПО да се регистрират като „получаващи помощи от чужбина“ и публикуването на определени данни. Тези условия обаче се прилагат единствено в случаи на дарения от чужбина, в резултат на което е много по-вероятно те да засегнат граждани на други страни членки на ЕС, отколкото на Унгария.
При тези обстоятелство генералният адвокат е на мнение, че тези условия представляват ограничаване на принципа на свободно движение на капитали по отношение на засегнатите организации, така и на чуждестранните им дарители. Първите трябва да се борят с финансовите трудности и правото им да упражняват свобода на сдружаване може да е ограничено. Другите могат да бъдат разубедени да правят дарения предвид възможния негативен ефект от огласяването на подробности за трансакциите.
Що се отнася специално до правото на свобода на сдружаване, финансовите ефекти на закона могат да накърнят жизнеспособността и оцеляването на засегнатите НПО.
Колкото до правото на защита на личния живот и личните данни, генералният адвокат изтъква, че самото разкриване на името на дарителя е достатъчно, за да го идентифицира и да постави тази идентификация в рамките на допълненията към закона на ЕС за работа с личните данни. Фактът, че името на дарителя е неразривно свързано с дарението в полза на една НПО, представлява връзка, която сама по себе си разкрива сходството между него и тази организация. Това може да подпомогне идеологическото профилиране на дарителя и да го откаже да подпомага организацията. В този контекст генералният адвокат смята, че публикуването на информация в публичен регистър на имената на лица, извършващи дарения от чужбина за определени асоциации в Унгария, както и на сумите на тези дарения, представлява намеса в личния живот на тези хора, що се отнася до обработката на личните им данни.
Следователно генералният адвокат приема, че публикуването на тези данни е намеса както в правата, свързани със защитата на правото на личен живот и на личните данни, и в правото на свобода на сдружаване. Всички тези права са гарантирани от Хартата, спомената по-горе.
Колкото до това нали има оправдание за такава намеса, генералният адвокат допуска, че някои цели от общ интерес, на които разчита Унгария, като защитата на държавната политика и борбата с прането на пари и финансирането на тероризма, може по принцип да оправдае намесата в споменатите права. Той обаче намира, че докато целта за защита на държавната политика може да легитимира наложените мерки на НПО, заподозрени в нарушаването на тази политика, това задължение не легитимира законодателството, налагащо подобни задължения на организациите. Освен това мнението на генералния адвокат е, че клаузите в законодателството на ЕС за борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма са достатъчни за гарантирането на адекватна защита.
В крайна сметка генералният адвокат намира, че мерките са непропорционални, тъй като прагът от 500 000 форинта (около 1500 евро) е изключително нисък предвид тежестта на намесата. Второ, даренията, постъпващи от други страни членки на ЕС, се третират като идващи извън Съюза. На трето място, неизпълнението на задълженията може да доведе до ликвидирането на организацията нарушител.
При тези обстоятелства генералният адвокат препоръчва Съдът на ЕС да обяви, че унгарският закон по въпроса ненужно ограничава свободното движение на капитали и съдържа клаузи, представляващи неоправдана намеса в основни права като защитата на личния живот, защитата на личните данни и на свободата на сдружаване, гарантирани от Хартата.
Заключението на генералния адвокат няма задължителен характер за СЕС.
