Пролетната прогноза на Европейската комисия за икономическото развитие на Стария континент е възстановяването на икономиката в Европейския съюз да продължи, след като той успя да излезе от рецесията преди година, съобщават от Брюксел.
През 2014 г. растежът на реалния БВП се очаква да достигне 1,6% в ЕС и 1,2% в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 г., като достигне съответно 2% и 1,7%. Прогнозата за България предвижда растеж на БВП от 1.7% за 2014 г. и 2% за 2015 година.
При изготвянето на прогнозата основополагащо е допускането, че договорените мерки на политиката в икономическата област ще бъдат изпълнявани от държавите членки и ЕС, като те ще доведат до необходимите корекции.
Като цяло се очаква търсенето на вътрешния пазар да се превърне в основен двигател на растежа за прогнозния период. Разходите на потребителите постепенно ще подпомогнат растежа, тъй като реалните доходи нарастват вследствие на по-ниската инфлация и стабилизирането на пазара на труда. Активизирането на инвестициите — например в областта на оборудването и строителството — ще продължи да подпомага растежа. Ролята на нетния износ се очаква да намалее през прогнозния период. Такова постепенно засилване на икономическия растеж е било характерно и за предишни възстановявания след сериозна финансова криза. Макар условията за получаване на финансиране като цяло да са благоприятни, продължават да се наблюдават значителни разлики между отделните държави членки и между дружествата с различен размер.
През 2013 г. условията на пазара на труда започнаха да се подобряват. Ето защо ЕК очаква, че ще бъдат създадени повече работни места, а безработицата ще продължи да спада (до 10,1 % в ЕС и 11,4 % в еврозоната през 2015 г.). Очаква се и инфлацията да остане ниска, както в ЕС (1,0 % през 2014 г., 1,5 % през 2015 г.), така и в еврозоната (0,8 % и 1,2 %).
През последните години дефицитът по текущата сметка на по-уязвимите държави-членки бе намален в резултат на непрекъснатото повишаване на ценовата им конкурентоспособност. През 2014 г. и 2015 г. в някои от тези икономики се очаква да се наблюдава излишък. Дефицитът на сектор "Държавно управление" продължава да намалява. През 2014 г. се очаква спад до около 2,5 % от БВП както в ЕС, така и в еврозоната. Съотношението на дълга спрямо БВП ще се достигне почти 90% в ЕС и 96% — в еврозоната, преди да намалее през следващата година.
Най-големият риск за перспективите за растеж си остава нова загуба на доверието поради застой на реформите. Освен това се усеща нарастване на усещането за несигурност относно условията отвън. От друга страна обаче предприемането на още смели структурни реформи може да доведе до по-бързо от предвиденото възстановяване.
Макар настоящите ценови тенденции да отразяват както външните фактори, така и извършващите се в момента процеси на корекция, твърде дълъг период на ниска инфлация също може да крие рискове. Постепенно увеличаващото се възстановяване обаче, което е все по-широкообхватно, ще намали тези рискове.
Сийм Калас, заместник-председател на Комисията, заяви, че възстановяването вече е факт. "Дефицитът намалява, наблюдаваме активизиране в инвестициите и подобрение на ситуацията със заетостта — нещо много важно. Непрекъснатите усилия за реформа в държавите членки и в самия ЕС дават резултати. Настоящата структурна промяна ми напомня за мащабните промени, направени от държавите в Централна и Източна Европа през 90-те години и след това във връзка с присъединяването им към ЕС точно преди 10 години. Техният опит е доказателство за това колко е важно да се подемат структурни реформи на ранен етап и работата по тях да не прекъсва независимо от предизвикателствата по пътя до крайната цел. В този смисъл не бива да отслабваме усилията си за създаване на повече работни места за европейците и за увеличаване на потенциала за растеж", допълни Сийм Калас.
