Може ли Киев да последва пътя на КНДР, ако Украйна не я вземат в НАТО? Това е темата, която разглежда руското издание „Свободная пресса”.
Посланикът на Украйна в Германия Андрей Мелник заявил, че Украйна трябва да върне статута си на ядрена сила, ако не може да постигне членство в НАТО. Това според дипломата е необходимо, за да се гарантира собствената й сигурност и да се предпазят от Русия.
„Или сме част от алианс като НАТО и помагаме да направим Европа по-силна, или имаме само една възможност: да се въоръжим, може би да помислим отново за ядрения статус. Как иначе можем да гарантираме нашата защита?" - казал Мелник по германското радио Deutschlandfunk.
По-късно в Twitter посланикът добавил, че Киев се нуждае от военна подкрепа от Германия и ранното влизане в НАТО ще му помогне в конфронтацията с Русия.
По време на разпадането на Съветския съюз Украйна притежаваше значителен ядрен потенциал, но през 1994 г. тя се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, като подписа Будапещенския меморандум. Безядреният статут на страната и нейната сигурност се гарантират от Русия, САЩ и Великобритания. След 2014 г. украински политици многократно са повдигали темата за връщане на ядрения статус на Украйна, но чисто хипотетично.
Известният руски военен експерт Константин Сивков в коментар за „Свободная пресса” нарече това изявление на украинския посланик „изнудване на НАТО“, тъй като страните от Алианса разбират, че ако Украйна се сдобие с ядрено оръжие, това на първо място тях застраши. Тъй като обаче Украйна няма техническата възможност да създава ядрено оръжие, зад тези заплахи няма нищо и е малко вероятно те да бъдат взети на сериозно в НАТО.
Както обаче заявил пред "СП" инженерът-физик от Руския социално-екологичен съюз Андрей Ожаровски, Украйна няма да има никакви технически проблеми при създаването на ядрено оръжие, ако такова решение всъщност бъде взето. Друг е въпросът дали това е възможно по политически причини.
Според физика, технически Украйна, подобно на много други развити страни, е напълно способна да създава ядрени взривни устройства. В това отдавна няма тайна и виждаме, че дори такива не най-напредналите държави като Северна Корея успешно са изпълнили тази задача.
Украйна разполага с всички необходими компоненти за създаване на ядрени оръжия. По съветско време украински учени са участвали както в ядрения проект, така и в създаването на ракети-носители. Сега страната работи с атомни електроцентрали. С много малки промени те могат да се използват за получаване на суровини, необходими за създаване на ядрен заряд. Просто трябва да извадите отработеното ядрено гориво от реактора малко по-рано, като го държите там не за 12-18, а за 4-5 месеца и той ще съдържа плутоний, което е напълно приемливо за създаване на ядрени взривни устройства.
Плутоният неизбежно се произвежда във всеки ядрен реактор, захранван с уран. Енергетиците обикновено не го вадят по-рано по икономически причини, но няма технически проблеми, за да започнат да произвеждат суровини за взривно устройство в енергийни реактори.
Следващата стъпка е да се отдели този плутоний от отработеното ядрено гориво. Това е доста трудна и отнемаща време задача, но според експертите на МААЕ, изразени в съответния доклад, напреднала лаборатория на Катедрата по химия на всеки европейски университет може да се справи с това, тъй като от края на 40-те години активно се развиват различни методи за отделяне на плутония. Внедряването на тези технологии, ако говорим не за хиляди, а за единици или десетки боеприпаси, е напълно възможно.
Украйна няма капацитет за обогатяване на уран, затова става дума за ядрено взривно устройство на базата на плутоний. Това обаче е пълноценно, "класическо" ядрено оръжие със светлинно излъчване и ударна вълна, а не "мръсна" бомба.
След като плутоният се отдели, ще са необходими сериозни усилия за самото производство на оръжията. Плутоният е само един от компонентите; изискват се и специални видове химически взривни вещества и някои сложни конструкции. Но ако си поставите такава задача, е напълно възможно да се справите с нея, твърди физикът Андрей Ожаровски.
Превод: Ганчо Каменарски
