Украински жени военнослужещи разказват какво е трябвало да преживеят в руски плен - издевателствата, побоищата и подигравките. "Те ни биеха много, най-вече по краката. Краката ми не бяха просто сини: те бяха черни, всичко беше като каша", казва Наталия Фиялова. "Те истински се забавляваха, че могат да издевателстват над нас", разказва и Ирина Стогний. И двете са попаднали в плен в Мариупол, след това са откарани в затвора в Еленовка на територията на т.нар. Донецка народна република, после са местени в Таганрог, Курск, Белгород. Прекарали са в плен шест месеца.
Ирина има травма на ръката си, където е удряна с чук. "Казаха ми - тази ръка ще ти я счупим и срежем. След ударите там се появи хигрома (доброкачествен кистичен тумор), която започна да нараства."
Наталия разказва, че са били бити всеки ден - сутрин и вечер. "Аз говорех с тях на украински. Просто ги гледах в очите. А те не можеха да ме погледнат в очите, отклоняваха поглед."
"Когато те извеждат от килията, трябваше много ниско да си наведеш главата, почти до коленете. Ако не им харесва как го правиш, те удрят."
ОЩЕ: Кишинев: Разстреляният от руснаците военнопленник е бил гражданин на Молдова
"Извеждаха ни в коридора, събличаха ни и ни караха почти да направим шпагат. В коридора заставаха мъжете - военните от спецназа, от различни други части. Събличаха ни и ни караха да минаваме голи между тях. Имаше и такива издевателства. После ни преместиха в корпус, където беше с плочки, беше хлъзгаво и ако паднеш и не можеш да станеш за секунди, те бият по краката. Пускаха и ток, удряха по бъбреците, чупеха ръце - имаше от всичко това. Добре поне, че не ни изнасилваха. Благодаря на Бога, че не ни изнасилваха. Но мъжете да, тях ги изнасилваха. В съседното на нашето помещение ги водеха и чувахме всичко", казва Ирина.
За руските военни тя разказва: "Те всички там са зомбирани. Казваха ни, че сме ги нападнали, че сме им взели страната (Украйна), че Украйна е тяхна и че те са ни я дали в аренда."
"Караха ни да пеем техния химн и руски песни, да рецитираме разни глупави стихчета за фашизма, за нацизма."
"Килията ни беше за 6 човека, но вътре бяхме 39 жени. Леглата бяха на два етажа, по-слабите момичета бяха по три на легло, останалите - на пода."
"Какво ни помогна да издържим? Вярата, че ще се върнем вкъщи. Мислено пекохме торти, мислено си подарявахме цветя, шампанско. Опитвахме се да използваме хумор."
Накрая Ирина разказва и за това как при размяната на военнопленниците са изглеждали руските пленници и срещу тях - украинските. "Когато ни обменяха с руските военнопленници те всички бяха такива чисти, измити, избръснати, с куфари на колелца, а ние бяхме мръсни, пребити, с изпокъсани дрехи и с рани. Никога няма да им простя това."
Разказът на двете жени е публикуван от "Настоящее время". Видеото с техния разказ може да гледате и ТУК, както и в YouTube.
