Статията на главнокомандващия украинската армия генерал Валерий Залужни в списание The Economist предизвика много шум в Украйна и извън пределите й и вече дни наред се обсъжда от политици и общественици. На мнозина думите му им подействаха като леден душ. Без да щади особено чувствата на читателите си, генералът прямо разкри сложната ситуация, в която се намират Въоръжените сили на Украйна през втората година от войната, и предложи варианти за излизане от нея. Това пише журналистът от zn.ua Евгений Шибалов, в момента военнослужещ от 241-ва бригада на Териториалната отбрана. Припомняме статията на Залужни, която предизвика толкова смут: Залужни: Войната става позиционна, това е изгодно за Русия
Ето как продължава анализът на военния:
Само една група хора останаха напълно спокойни след публикуването на статията - и това са тъкмо военните, пряко подчинени на главнокомандващия. Защото той каза все неща, които са очевидни за нас, войниците, вече от половин година. В армията изложените от Залужни тезиси отдавна са просто очебийни истини и баналности.
Още: От кабинета на Зеленски посъветваха Залужни да не разгласява ситуацията на фронта
Да, след провала на блицкрига си Русия още миналата зима съзнателно премина към стратегия на изтощение. Руският генщаб смята, че в този формат на войната те имат повече шансове. Русия се опира и на прогнозите си, че по този начин и подкрепата за Украйна от съюзниците ще се топи.
Жестоките грешки на контранастъплението
Да, очакваното и широко анонсирано украинско контранастъпление, поради високите обществени очаквания, се превърна от военна операция в политическа. Правителството, опитвайки се да демонстрира успех, изпрати войските ни в атака, преди да е приключила адекватната им подготовка. В крайна сметка загубите се оказаха непропорционално големи, а успехите скромни.
Да, по време на контранастъплението по телевизията стремежът бе не толкова победата над врага, колкото да се наденат на зрителите розови очила. В резултат на това и двете армейски командвания допуснаха една и съща грешка. Първо руските генерали разбиха настъпателния си потенциал в нашата отбрана, а след това ние - в тяхната. Сега и двете армии ближат раните си, правят изводи, подготвят се за нови битки и провеждат локални настъпателни операции.
Още: Предимства и проблеми: Армиите на Украйна и Русия преди зимата (ВИДЕО)
Залужни разказа каква грешка е направил във войната с Русия. Сегашната ситуация може да се окаже кратък период на крехко равновесие, след което махалото ще се залюлее в едната или другата посока. Или може да стане отправната точка за дълга окопна война, което е целта на руското командване - то се надява да смаже армията ни с непрекъснато попълване на ново оръжие и пушечно месо.
Четирите възможни сценария оттук нататък
Генерал Залужни не желае такава позиционна война и предлага редица мерки за избягването ѝ.
Още: Военни уроци: Как трябва да се бие Украйна срещу Русия (ВИДЕО)
Затова сме принудени да разгледаме четирите възможни сценария:
Да започнем от третия вариант. Третият сценарий е много лош. Той предполага дълги опашки в обменните бюра, където гривните ще се обменят за рубли в кратки срокове и по грабителски обменен курс, определен от окупационното правителство. Изобщо не искам да мисля за този вариант, защото при него най-вероятно вече няма да съм жив.
Четвъртият сценарий означава преговори и политическо решение. Дори не се обмисля такъв вариант на хоризонта. Защото ние искаме да ни има, а враговете ни - да изчезнем. Не непременно физически, но определено като идентичност. Този вариант не оставя място за компромиси. За нас е въпрос на самосъхранение - затова не можем да отстъпим. Но и Русия, докато Путин е начело, няма да отстъпи - за него това е жизненоважно. Диктаторите, както знаете, зависят много повече от настроенията в обществото, отколкото демократично избраните лидери. Един президент-демократ може лесно да загуби изборите, да подаде оставка и през остатъка от живота си да се издържа като пише мемоари и чете лекции в най-престижните университети. Но един автократичен президент не може - продължителността на живота и царуването му съвпадат. На него няма да му простят военно поражение. Защото един диктатор може да бъде всичко друго, но не и слаб.
Следователно най-вероятни остават следните два сценария:
Още: Американска вълна от критики за военната стратегия "заля" украинските сили
Първият е този, към който се стреми генерал Залужни. Да се избегне безизходицата с окопната война чрез разработване на високотехнологични оръжия.
Вторият сценарий е дълга позиционна война.
Какво пропусна да каже Залужни
Първи и втори сценарий не си противоречат. Генералът не очерта времевите рамки за предлаганите реформи в армията, така че може да бъдем принудени дълго време да трупаме сили преди решително да разгромим окупатора.
От това следва още един неприятен извод. В окопната война е невъзможно да се противодейства на стратегията на изтощение само с усилията на армията. Мога да разбера желанието на много мои сънародници да се абстрахират от войната, като разчитат изключително само на военните и ограничат своето участие в нея до патриотични публикации в социалните мрежи, спорадични дарения и поддържане на икономическия фронт. Но няма да се получи така.
По време на Първата световна война четири мощни империи се опитаха да водят войната по този начин - армията да воюва, а останалите да си живеят както преди. И нито една от тях не оцеля. От всички държави с имперски статут оцеля само една - Великобритания, защото тя постъпи различно.
Превод със съкращения от zn.ua
