Учебните предмети във Финландия скоро може да останат в историята

Финландия традиционно се сочи като пример за добро и качествено образование, а учениците от скандинавската страна постоянно се нареждат на челните места в различни международни състезания и класации.

Сега обаче Финдалндия планира да преосмисли образователната си система в новата дигитална епоха, акцентирайки повече на уменията, а не на учебните предмети. Мнозина обаче не са съгласни, настоявайки, че подобна реформа може да занижи стандартите.

В студената сутрин в едно отдалечено финландско село клас от 12-годишни ученици усвояват знанията за Древен Рим.

Учителят им показва видео възстановка на интерактивната смарт дъска на момента, в който Везувий изригва и унищожава град Помпей.

Разделени на групи, децата вадят мини лаптопите си. Задачата е да сравнят Древен Рим със съвременна Финландия. Една от групите акцентира на римските бани в сравнение с днешните модерни спа центрове, а друга - на Колизеума и днешните стадиони.

Използват 3D принтер, за да създадет модели на римски сгради, които в последствие ще използват и за настолна игра в час.

Това е по-различен час по история, заявява учителят Алексис Стенхолм. Учениците едновременно развиват умения в технологиите, проучването, комуникацията и културното разбиране.

От близо 20 години Финландия има репутацията на една от най-добрите образователни системи в света. Швейцарският подход за високи академични резултати при деца, започващи учлище на 7 години, с кратки учебни дни, дълги ваканции, относително малко домашни и никакви изпити, отдавна удивява експерти от много държави.

Въпреки това, Финландия планира отново да промени методите си - ход, който според страната е нужен в днешната дигитална епоха, в която децата вече не разчитат на книги и учебни часове, за да получават информация.

През август 2016 г. всички училища в страната бяха задължени да позволят на учениците си да изберат тема, която ги вълнува, а предметите да бъдат съобразени и организирани около нея. Бяха въведени и външни технологичени фактори като музеи и експерти.

Целта е децата да усвоят уменията, нужни им в 21 век. Сред тях са критично мислене, за да бъдат идентифицирани фалшивите новини и избягван тормозът в мрежата, както и техническите познания за инсталиране на антивирусни програми и свързване към принтер.

"Традиционно ученето се възприема като списък от учебни предмети и факти, които трябва да наизустиш. Когато обаче става въпрос за реалния живот, мозъците ни не са разграфени по предмети, а мислим общо. А когато разсъждаваме за глобалните проблеми - кризи, миграция, икономика, фалшиви новини, на практика не даваме на децата си инструментите, с които да се справят с този интеркултурен свят", заявява Кирсти Лонка, професор по образователна психология в Хелзинкския университет.

"Смятам, че е генерална грешка да подвеждаме децата, че светът е толкова прост и ако научат определени факти, ще се справят в него. Така че ученето да мислиш, да разбираш, е важно умение", допълва тя.

Миналата година например в училище е бил зададен проект за имиграцията, тъй като учителите осъзнали, че учениците им имат малък личен опит с темата. Затова 15-годишните ученици трябвало да направят анкета за настроенията сред местните, както и да интервюират имигранти от близкия бежански център. След това споделили резултатите си чрез видео връзка с германско училище, в което бил разработван подобен проект.

"Беше много въздействащо как учениците реагираха на темата. Започнаха да се замислят за някои неща и да споделят мнения. Ако само бях преподал материала по темата, ефектът щеше да бъде много различен", коментира преподавател в училището.

Идеята, естествено, има и протевници. Като например учителят по физика Юси Танхуанпа, който се опасява, че по този начин учениците няма да получат достатъчно солидни базисни знания, позволяващи им да продължат да учат на по-високо ниво.

Според него 30% от група ученици, учели висша математика в неговото училище, трябвало да се върнат едно ниво назад. Също така Танхуанпа се притеснява, че новите методи ще отворят по-голяма пропаст между надарените и по-малко надарените ученици - разлика, която исторически винаги е била малка във Финландия.

"Този начин на учене е чудесен за най-умните деца, които разбират какво знание трябва да извлекат от даден експеримент. Това им позволява да имат свобода да учат със свой ритъм. Не така обаче стоят нещата с учениците, които не могат да стигнат до тези изводи и знания сами и се нуждаят от повече напътствия. Пропастта между надарените и по-малко надарените ученици ще се задълбочи сериозно", коментира той.

Други пък са на мнение, че системата е дискриминационна, тъй като поставя в неравностойно положение по-възрастните учители, които не са толкова запознати с новите технологии, както техните по-млади колеги.

Образователни експерти твърдят, че подобна система е опитвана в миналото и се е провалила, а по света няма страна, която да постига добри резултати с този метод.

От финландското образователно министерство подчертават, че са наясно с критиките и затова въвеждат системата постепенно - към момента само с 1 подобен проект годишно за учениците.