Трима външни министри на страни от ЕС - Йепе Кофод на Дания, Стеф Блок на Холандия и Томаш Петричек на Чешката република в общ призив към първият дипломат на Европа Жозеп Боре. Коментарът е публикуван в „Politico“:
Как да се обнови външната политика на ЕС?
Новият шеф на ЕС по външната политика Жозеп Борел трябва да има повече свобода за действие на световната сцена.
Европейският съюз разполага с инструментите да действа решително на световната сцена. Но трябва да ги засили и използва.
Тъй като се появяват пукнатини в стълбовете, задържащи нашия основан на правила ред, става все по-спешно Европа да постигне заедно своите външнополитически действия.
Режимите за контрол на оръжията и неразпространение се разпадат по шевовете. Търговските войни рискуват да парализират международната търговска система, основана на правила. Демокрацията и правата на човека са под все по-голям натиск в световен мащаб и никога след Втората световна война толкова много хора не са били принуждавани да бягат. Самият мултилатеризъм изглежда е в рецесия.
Ако не предприемем действие, това състояние на нестабилност ще продължи.
Тъй като външните министри на ЕС се срещат в понеделник за първи път под ръководството на новия шеф на ЕС по външната политика Жозеп Борел, те трябва да се възползват от възможността да се включат в стратегическа дискусия как да засилят ролята на ЕС в света и да гарантират, че можем да действаме бързо и решително на глобалната сцена.
Борел има правилната визия: по-силен, по-настойчив ЕС. Сега трябва да преминем от идеи към резултати. Трябва да използваме инструментите на ЕС - търговия, развитие, енергетика, цифрова политика, политика за сигурност и отбрана и външни работи - за постигане на напредък в европейските интереси и ценности в чужбина.
Европейските външни министри трябва да дадат на новия представител на ЕС по-голяма свобода да реагира на бързото развитие, когато основните европейски ценности са поставени на риск и да позволят на ЕС да стане по-гъвкав и инициативен по отношение на външната политика.
Като министри на външните работи ние никога няма да приемем намаляване на обхвата за преследване на собствените ни външнополитически цели. Чрез съгласувани действия чрез ЕС можем драстично да увеличим обхвата и въздействието на нашите външнополитически усилия. Международната контактна група, създадена от група държави-членки на ЕС, за да насърчи решение на кризата във Венецуела, например, е модел, който трябва да прилагаме в други области.
За да дадем повече зъби на външната политика на ЕС, трябва да се съсредоточим и върху ефективността на един от нейните централни инструменти - нашата политика за санкции.
Разбира се, санкциите сами по себе си не са стратегия. За да сме сигурни, че те дават резултати, трябва да гарантираме по-тясна връзка между нашите санкции и нашите външнополитически цели.
Санкциите се нуждаят от по-бързо прилагане, по-добри управлниие и по-строго спазване. Това е преди всичко национална отговорност. Но ние също трябва да засилим европейските институции, за да гарантираме максимална координация и пълно спазване на режима на санкции. Трябва да разработим нашите инструменти за санкции, включително предложението за санкционен режим на ЕС за справяне със сериозни нарушения на правата на човека.
Всяко рестартиране на външната политика на ЕС също трябва да вземе под внимание европейските избиратели, които с право изискват зелен преход, и да развие климатичната дипломация на ЕС. Европа не може сама да постигне нашите глобални климатични цели, но можем и трябва да поемем глобална лидерска роля.
Европа също трябва да изгради нови партньорства. С развитието на света, относителният дял на Европа в световната икономика намалява. Африка ще осигури най-голям растеж през следващото поколение, както в демографски, така и в икономически план. Трябва да засилим сътрудничеството си с африканския континент и да гарантираме устойчив преход.
И накрая, ние трябва да съживим духа на европейското единство. През последните пет години показахме какво може да се постигне, когато работим един до друг. Споразумението за нови санкции срещу членове на венецуелските сили за сигурност и осъждане на турското нашествие в Североизточна Сирия са ключови примери.
Но това единство е под нарастващ натиск. Що се отнася до външната политика на ЕС, общата позиция в ЕС става тесногръда и това е наистина пагубно.
Всички страни членки на ЕС носят отговорност. Твърде често един или двама членове са блокирали способността на блока да реагира бързо във външната политика. Трябва да действаме бързо, за да обърнем тази тенденция и да насърчим правителствата, ако е необходимо, да се въздържат от гласуване за конкретно действие, вместо да го блокират.
Във време, когато е заложено много, ЕС трябва да поеме по-голяма отговорност за европейската сигурност и да бъде силен, прогресивен глас в един несигурен свят.
