Търговията с хора е истинска индустрия. В Европа жертвите - най-вече момичета и жени - надхвърлят милион, а властите трудно успяват да им помогнат. Мафията се оказва по-силна от добрите намерение на Европейския съюз.
Теодора живее в постоянен страх. Собственият й мъж я изпратил от Румъния в Брюксел, за да проституира. Длъжна е всяка седмица да му изпраща по 200 евро, с остатъка трябва да свързва двата края. Разполага само с фалшифицираните от съпруга й документи за самоличност и не смее да му се противопостави.
Властите са по-скоро безпомощни
"Тази форма на организирана престъпност е извънредно доходна. По данни на ООН годишните печалби от търговията с хора възлизат на 23 милиарда долара", казва Мира Василиаду, европейски координатор по проблемите на търговията с хора. Европейският съюз има стратегия за борба с този феномен, но страните-членки все още не са на единно мнение кога точно може де се говори за търговия с хора от правна гледна точка. А властите редовно се провалят при преследването на трафикантите, защото търговията с човешка плът е трансгранична.
Картелите са като хидра - на мястото на отрязаната глава изникват три нови. "Те са организирани и много гъвкави. Имаме сведения за цели мрежи в Румъния, за китайски банди и групировки от Западните Балкани", казва Мира Василиаду. Предположенията гласят, че в Европа има близо един милион души, принудени да живеят в тази модерна форма на робство.
Трафикантите са безмилостни
Повечето жертви на търговците на хора са жени и девойки, като някои дори не са пълнолетни. Софи Йекелер от организацията "Семилия", която се грижи за жертвите на трафикантите, разказва за 16-годишно момиче, отвлечено от училище в Украйна. "То било продадено от руската на турската мафия. Държали го затворено в дом, където всеки ден трябвало да обслужва по 30 клиенти. Момичето получавало само по чаша вода на ден и имало право да се къпе веднъж седмично".
"Знаем, че става дума за икономически проблем - в бедните страни жените нямат възможност да изхранват децата си. Затова напускат родината си с пълното съзнание, че ще бъдат експлоатирани", обяснява Йекелер. Междувременно организацията "Семилия" е помогнала на румънката Теодора да се измъкне от наложеното й робство. "Естествено това оставя следи за цял живот. Но днес съм свободна, синът ми е до мен", казва тя. Но миналото надали някога ще бъде забравено.
Източник: Дойче веле
