Международната общност осъди действията на руския президент Владимир Путин след най-голямата новина от деня - обявяването на частична военна мобилизация в Руската федерация. Световните лидери изказаха възмущението си от решението на държавния глава да прати 300 хиляди резервисти да се бият в Украйна.
Европейската комисия заяви чрез говорителя Петер Стано, че „това е още едно доказателство, че Путин не се интересува от мира, а от ескалация на агресивната си война“. Според Европейската служба за външна дейност решението на руския президент е „още един знак за неговото отчаяние от хода на агресията му срещу Украйна“. „Тя има негативни последствия не само за Украйна и цялата международна общност, но и за самите руснаци“, гласи още съобщението.
ОЩЕ: Google Trends: Увеличило се е търсенето на "как да напусна Русия"
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел написа в Twitter, че „в тази война има само един агресор – Русия, и една държава, срещу която е проявена агресията – Украйна“. „Подкрепата на ЕС за Украйна ще остане непоколебима“, написа той от Ню Йорк, където се провеждат заседания на Общото събрание на ООН.
Kremlin announces mobilization on the #internationaldayofpeace2022 while at #UNGA countries work for cooperation, security and prosperity.
— Charles Michel (@CharlesMichel) September 21, 2022
In this war, there is only one aggressor, Russia, and one aggressed country, Ukraine.
EU’s support to #Ukraine will remain steadfast.
Българската позиция дойде от военния министър Димитър Стоянов, според когото решението на Путин "води до едно ожесточаване на конфликта". Според него "риск за националната сигурност на България има, но пряка заплаха няма". Той добави, че към момента не е необходимо увеличаване на контингента на НАТО у нас, а освен това пренасочи въпросите за "референдумите" в Донецк и Луганск към МВнР.
Реакцията на Великобритания дойде с изявление на заместник-министъра на външните работи Джилиън Кийгън, който нарече заплахата на Путин към Запада с ядрено оръжие „смразяваща“. Тя допълни, че това е „тревожна ескалация на конфликта“ и че думите на Путин трябва да бъдат приемани сериозно. Все пак от Лондон призоваха за спокойствие пред „лицето на заплахата му“.
Министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс отбеляза, че частичната военна мобилизация на Русия показва, че войната е провал за Путин. "Никакви заплахи и пропаганда не могат да скрият факта, че Украйна печели тази война, международната общност е единна, а Русия се превръща в глобален парий", заяви той.
Външното министерство на Китай призова „всички страни в конфликта“ да влязат в диалог, за да намерят начин да се справят със загрижеността за собствената си сигурност, след като руският президент Владимир Путин предупреди Запада с ядрено оръжие.
Първата реакция от САЩ дойде от американския посланик в Украйна Бриджит Бринк, която написа в Twitter, че частичната мобилизация е „сигнал за слабост“. Същото според нея важи и за обявените "референдуми" за присъединяване на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие към Руската федерация.
Sham referenda and mobilization are signs of weakness, of Russian failure. The United States will never recognize Russia's claim to purportedly annexed Ukrainian territory, and we will continue to stand with Ukraine for as long as it takes.
— Ambassador Bridget A. Brink (@USAmbKyiv) September 21, 2022
"Русия ще се опита да унищожи Украйна и да промени границите ѝ", заяви полският премиер Матеуш Моравецки. "Ще направим всичко възможно с нашите съюзници от НАТО още повече да подкрепим Украйна, за да може тя да се защити", каза той, цитиран от "Ройтерс" и настоя за повече помощ за Киев от западните съюзници.
Министър-председателят на Чехия Петр Фиала заяви, че частичната мобилизация "е опит за по-нататъшна ескалация на войната, която Русия започна срещу Украйна", както и "още едно доказателство, че Русия е единственият агресор". Той добави, че е от съществено значение да се продължи предоставянето на помощ на Украйна и че е в интерес на Чехия да се заеме с тази мисия.
Чешката република е доставила на украинските въоръжени сили тежки оръжия, включително бронирани машини, хеликоптери и артилерийски системи. Тя беше първата страна, която изпрати танкове на Украйна.
Вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек описа решението на Путин като „още една лоша и грешна стъпка от страна на Русия“.
Малко по-късно германският канцлер Олаф Шолц осъди заповедта на руския президент пред репортери на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Той заяви, че последното решение на Путин е "акт на отчаяние". Също така каза, че Берлин няма да приеме "фалшивите референдуми", които са планирани по-късно тази седмица.
Нидерландският премиер Марк Рюте също осъди действията на руския президент, като нарече мобилизацията и фалшивите референдуми „сигнал за паника“.
Изключително остра реакция дойде от Прибалтийските републики, които до 1991 г. бяха част от СССР. Латвийският външен министър Едгарс Ринкевич обяви, че страната му няма да издава хуманитарни визи за руснаци, бягащи от мобилизация в страната си, поради "съображения за сигурност".
Министърът на отбраната на Литва съобщи в Twitter, че основните сили на страната за възпиране на всякакви заплахи за сигурността са приведени в състояние на повишена готовност. "Тъй като военната мобилизация на Русия ще се проведе и в близост до нашите граници (Калининградска област), силите за бързо реагиране на Литва са поставени в повишена готовност, за да предотвратят всяка провокация от страна на Русия", заяви Арвидас Анусаускас.
Калининград, разположен между Литва и Полша, е стратегически ексклав, в който е разположен Балтийският флот на Русия, но няма граница с континенталната част на Руската федерация.
Кметът на украинската столица Киев Виталий Кличко реагира с публикация в Telegram, в която заяви, че мобилизацията и ядрените заплахи на Путин „няма да помогнат на агресора в неговата мисия да завладее и разруши Украйна и украинците“. „Тиранинът най-накрая започна процесите, които ще го погребат жив в собствената му страна. А цивилизованият свят трябва най-сетне да разбере, че злото трябва да бъде отстранено от корените, не да се говори за някакви илюзорни „мирни преговори““, добави Кличко.
Съветникът на ръководителя на президентската канцелария в Киев Михайло Подоляк обобщи ситуацията с думите: „Животът има страхотно чувство за хумор“. „Беше 210-ият ден от „3-дневната война“. Руснаците, които искаха унищожаването на Украйна, най-накрая получиха мобилизация, затворени граници, блокиране на банковите си сметки, затвор за дезертьорство. Все още всичко върви по план, нали?“, написа той в Twitter.
210th day of the "three-day war". Russians who demanded the destruction of 🇺🇦 ended up getting:
— Михайло Подоляк (@Podolyak_M) September 21, 2022
1. Mobilization.
2. Closed borders, blocking of bank accounts.
3. Prison for desertion.
Everything is still according to the plan, right? Life has a great sense of humor.
По-късно реакция дойде и от самия президент Володимир Зеленски. Той не вярва, че светът ще позволи на Путин да използва ядрени оръжия. Пред германския вестник Bild украинският държавен глава каза, че решението на руския президент показва, че той желае „да удави Украйна в кръв – включително тази на собствените си войници".
ОЩЕ: Папата: Украйна е подложена на диващина
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред агенция "Ройтерс", че се надява войната между Украйна и Русия да приключи "на масата за преговори". Но казва, че това може да се случи само ако Киев получи "приемлив резултат" в подобна сделка. Столтенберг добави, че речта на Путин показва, че руският лидер е подценил инвазията си в Украйна. Путин "направи голяма грешка в изчисленията", каза той.
Столтенберг, който е в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, заяви, че присъстващите съюзници от НАТО ще продължат да оказват "безпрецедентна подкрепа на Украйна" по време на войната.
ОЩЕ: Навални: Мобилизацията ще доведе до огромна трагедия
