За първи път от 2009 г. насам Турция преживява рецесия. Икономическият спад се оказа доста по-мащабен от очаквания. Той нанася тежки загуби и на Русия, тъй като Турция е най-големият експортен пазар за руската металургия и вторият по големина вносител на руски природен газ и зърно. При това не се очертава сериозно подобряване на ситуацията. И главната причина за това е субективизмът на турския президент, пише БГНЕС.
"Ердоган ни даде, а после си го взе“ – за това чувство, обзело все повече турски граждани, пише германският вестник Die Welt в статия, чието подзаглавие гласи: "Ердоган се превръща в разрушител на турското благосъстояние". Според вестника, отговорността за икономическия срив до голяма степен носи авторитарният турски президент.
Повод за статията са най-новите турски статистически данни, които съобщават, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. БВП на страната е намалял с 2.4% в сравнение с предходното тримесечие. Свиването на икономиката в две поредни тримесечия говори за дълбока рецесия. Слаба утеха е, че за цялата 2018 г. икономическият ръст е бил 2.6% – само благодарение на по-благоприятната динамика през първото полугодие. Една година по-рано Турция и нейният президент можеха да се похвалят с увеличаване на БВП до 7.4%.
Икономическият спад в Турция продължава да набира скорост и през първите два месеца на 2019 г. Косвено свидетелство за това са и данните за износа на руския концерн "Газпром", който е един от най-важните доставчици на енергия за турската икономика. На 1 март Агенция „Интерфакс“ съобщи, че доставките на руски газ за чужбина са намалели с 13%, което бе обяснено с топлото време в Европа и с "икономическата и платежна криза в Турция, която сериозно намали доставките на газ от Русия".
Става дума главно за доставките на газ по западния маршрут през Украйна и Балканите, който Газпром възнамерява да замени от 1 януари 2020 г. с газопровода "Турски поток". Според агенцията през първата половина на февруари, доставките на газ по този маршрут са намалели 4 пъти, а в някои дни са били сведени почти до нула.
Има и други примери. По данни на „Интерфакс“, доставките на руско зърно на турския пазар са намалели с 24% през текущата селскостопанска година (от 1 юли 2018). През януари 2019 г. целият руски износ за Турция е намалял със 17.5% в сравнение със същия период на 2018 г., според митническата служба на Руската федерация. Това води до значително намаляване и на приходите за руската държава. Нека се върнем към оценките и прогнозите на германските медии.
Вестник Die Welt напомня, че след глобалната икономическа криза през 2009 г. Турция е пример за подражание сред развиващите се пазари. Нейната икономика расте ежегодно средно със 7% и процъфтява поради масивния приток на капитали и преки чуждестранни инвестиции. Немалка заслуга за това има и президентът Ердоган, който провежда редица пазарни реформи. Но след неуспешния опит за преврат през 2016 г. турският президент започва с всички сили да укрепва личната си власт. От този период нататък Ердоган започва да стимулира "нездрав" икономически ръст, за да отвлече вниманието на хората от растящите вътрешнополитически проблеми.
В резултат на това турският президент допуска "прегряване" на икономиката и огромно нарастване на дълговете в чужда валута. А преходът към президентска република, опитите за орязване на правата на Централната банка, конфликтите му с Вашингтон и намеренията за закупуване на руски зенитно-ракетни установки С-400 ускоряват бягството на капитали от страната. Всичко това води до силна девалвация на турската лира през лятото на 2018 г.
Икономистите очакват, че спадът в турската икономика ще продължи. "ОИСР отново снижи прогнозата си за икономическия ръст през 2019 г. до минус 1.8%", пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. Вестникът отбелязва намаленото промишлено производство в Турция през четвъртото тримесечие на 2018 г., високия ръст на безработицата от 12.3 на сто, близо 20-процентната инфлация, както и поскъпването на хранителните продукти с 30%.
Stuttgarter Zeitung също предрича по-нататъшно влошаване на икономическата ситуация в Турция. Вестникът се позовава на един много точен индикатор за конюнктурата, какъвто е автомобилният пазар. "Броят на регистрираните нови автомобили намаля с 28% през миналата година, а продажбите на нови автомобили през януари 2019 г. са с близо 60% по-малко спрямо същия период на миналата година", отбелязва изданието.
