Вече четвърта година Великобритания не е наясно със себе си и с Брюксел как да напусне Европейския съюз. През по-голямата част от последните 12 месеца Острова излъчваше объркващи сигнали, търсейки подходящия начин да се отдели от ЕС, без да съсипе икономиката си и без да се лишава от така необходимите инвестиции и човешки капитал.
В търсене на правилната посока през 2019 г. страната смени двама премиери, преживя парламентарна криза и премина през предсрочни избори в края на годината. За да се измъкне от капана на политическата несигурност, която имаше и сериозни икономически последици, Обединеното кралство имаше нужда от истински лидер.
Командван от нов, ексцентричен капитан, британският кораб очевидно напуска Европа. Въпросът е накъде ще поеме – към Америка, към Източна Азия или към други непознати брегове. Или към дъното.
На 20 декември 2019 г. британският министър-председател Борис Джонсън постигна голяма победа, след като успя да прокара през парламента своята сделка за напускане на ЕС и то с убедително мнозинство от 124 гласа. Премиерът най-после спечели битката срещу парламента. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Политическа безизходица
Ситуацията беше коренно различна в началото на годината. Тогавашният премиер Тереза Мей се опитваше да прокарва идеите си, разчитайки на крехко парламентарно мнозинство, което превръщаше всяко гласуване около Brexit в предизвикателство. Още в тези първи седмици стана ясно, че Мей губи битката за влияние с парламента и напускането на ЕС зависи главно от депутатите, а не от премиера.
Мей претърпя първото си тежко поражение още в средата на януари, когато Камарата на общините отхвърли с 230 гласа трудно договорената от нея сделка за напускане на ЕС. 118 от гласовете "Против" дойдоха от собствената ѝ Консервативна партия. След като загуби вота, нейното правителство беше задължено да съгласува с парламента своя "план Б" за Brexit, а някои групи депутати се опитаха да блокират парламентарните процедури, свързани с напускането.
Премиерът се стараеше да демонстрира твърдост, убеждавайки депутатите, че нейната сделка е единствената възможна, но просто нямаше необходимата парламентарна подкрепа. С цената на много усилия и компромиси тя беше успяла да се споразумее с Брюксел и лидерите на страните-членки, но собственият ѝ парламент я приемаше по-скоро като защитник на европейските интереси, отколкото на британските.
Крайният срок за Brexit – 29 март 2019 г. наближаваше неумолимо, нарастваха и страховете за напускане без сделка. И у британците, и у европейците се засилваше чувството за несигурност.
Постепенно започна да се усеща, че разводът между Великобритания и ЕС ще се забави. Междувременно Тереза Мей успя да оцелее при вот на недоверие, а лейбъристката опозиция предложи втори референдум за Brexit.
Спорът за ирландската граница
"Ябълката на раздора" в сделката на Мей бе т.нар. предпазен механизъм за избягване на граничния контрол между двете Ирландии, чиято цел е да се избегнат нови бунтове и сблъсъци в Северна Ирландия. Според предложението на премиера няма да има твърда граница, а Великобритания остава в митнически съюз с ЕС и след Brexit. Лондон и Брюксел трябва да сключат постоянна търговска сделка до 2022 г., а предпазният механизъм ще се активира само ако не успеят. Европа твърдо държеше на този механизъм, докато британският парламент категорично го отхвърляше.
Поддръжниците на Brexit се страхуваха, че предпазният механизъм може да действа неопределено време, принуждавайки Лондон да спазва митническите правила на ЕС, което ще му попречи да сключва търговски сделки с други страни и региони по света.
Британците, искащи оставане в ЕС, също не харесваха механизма, тъй като Великобритания ще бъде подложена на мита и на търговски правила, по които няма думата.
Съюзниците на Мей – демократичните юнионисти от Северна Ирландия, също бяха против предпазния механизъм, защото той третира страната им различно от останалите части на Обединеното кралство и отслабва връзките ѝ с останалата част от Великобритания.
На Острова липсваше консенсус дали и кога страната ще напусне ЕС. Докато Лондон и Брюксел уверяваха, че все пак ще се споразумеят, и британските власти, и европейските държави се готвеха за Brexit без сделка.
Февруари премина под знака на договорки за удължаване на срокове и процедури по напускането, а отлагането на Brexit изглеждаше все по-вероятно. Стратегията на Мей претърпя нов провал, но тя обеща на депутатите да се върне в Брюксел и да постигне компромис по въпроса за ирландската граница. Междувременно британският министър на земеделието и рибарството Джордж Юстис подаде оставка, а няколко големи автомобилни производители обявиха, че напускат Обединеното кралство заради несигурността около Brexit.
Докато преговорните екипи на Лондон и Брюксел търсеха възможност за взаимно изгодно решение на въпроса с ирландската граница, британският парламент се готвеше за нов вот за Brexit. В навечерието на гласуването Мей и председателят на ЕК Юнкер имаха спешна среща по въпроса за митническите отношения, произтичащи от ирландския механизъм.
Провалите на Мей
Въпреки получените гаранции за ирландската граница, британският премиер получи втори звучен шамар от парламента, като предложената от нея сделка бе отхвърлена със 150 гласа разлика. Лейбъристите, голяма част от консерваторите, шотландските националисти и юнионистите от Северна Ирландия се противопоставиха на идеите на Мей. При създалата се безизходица, отлагането на Brexit изглеждаше неизбежно.
Още на следващия ден британските депутати отхвърлиха варианта за Brexit без сделка, категорично се противопоставиха на идеята за втори референдум и поискаха отсрочка от ЕС за напускането. В официално писмо Тереза Мей пожела Brexit да бъде отложен до 30 юни.
Мей изглеждаше все по-притисната от обстоятелствата, водейки битка на 2 фронта – от една страна тя се опитваше да отстоява британските интереси пред европейските лидери, а от друга – да получи подкрепа от британските депутати.
Вместо в лидер на нацията си, Мей постепенно се превърна в изпълнител на волята на парламента, нещо като високопоставен британски пощальон в Брюксел. Това обаче не ѝ помогна да осъществи плановете си. Парламентът взе контрола над процеса по Brexit в опит да сложи край на политическата криза. Този "преврат" се осъществи с мълчаливата подкрепа на премиера, предизвиквайки оставките на трима министри – на външните работи Алистър Бърт, на здравеопазването Стив Брайн и на икономиката Ричард Харингтън.
В новата си водеща роля депутатите гласуваха редица алтернативни предложения, свързани с Brexit и бъдещите търговски отношения с ЕС, но нито едно не получи необходимата подкрепа.
Тереза Мей предприе отчаян ход, предлагайки да подаде оставка, ако депутатите подкрепят леко променения ѝ план за напускане. Тя държеше страната ѝ да напусне ЕС по плавен и организиран начин, така че да се избегнат рискове за икономиката и обществото. Британските законодатели не се трогнаха и отхвърлиха за трети и последен път нейното предложение за Brexit.
Оттук нататък съдбата на Мей изглеждаше предопределена – планът ѝ се провали и тя трябваше да се раздели с премиерския пост. "Сега тя трябва да осъзнае - или някой да ѝ каже, че може да преговаря с ЕС за отсрочка на Brexit, но това е естественият край на пътя. След това тя трябва да се оттегли в името на Brexit, в името на нейната партия и на демокрацията", написа в редакционна статия авторитетният вестник The Telegraph. Въпреки това премиерът успя да запази поста си.
Заради безизходицата, крайният срок за напускането първо се отложи за 12 април, а впоследствие Лондон получи "гъвкава отсрочка" до 31 октомври, за да може да постигне някакво устойчиво решение. Надеждите на Острова бяха за по-бързо решаване на въпроса и Brexit преди 30 юни. Междувременно още двама британски министри подадоха оставка. Брюксел отхвърли идеята за кратко отлагане на Brexit, което означаваше, че Великобритания е длъжна да участва в европейските избори през май.
Оставката на Мей
Докато подготвяше четвърти вот на предложението си за Brexit, Мей започна да се готви и за оставката си. Опитите да получи подкрепата на лейбъристите пропаднаха, а парламентарната безизходица доведе до оттеглянето на един от верните ѝ съюзници – лидерът на консерваторите в Камарата на общините Андреа Лийдсъм.
Торите претърпяха тежък крах на европейските избори, оставайки едва на пето място. Големият победител беше партията на евроскептика Найджъл Фараж – Brexit, а след нея се наредиха либералните демократи, лейбъристите и британските зелени. И Фараж, и лейбъристите поискаха предсрочни избори.
Ден след евровота Мей официално обяви, че ще подаде оставка като лидер на консерваторите, а оттам и като премиер. Тя така и не можа да убеди британския парламент във визията си за напускането на ЕС. "Направих най-доброто, което можах, за да убедя депутатите да подкрепят сделката, която предложих. За съжаление, не успях. Опитах три пъти. Сега е ясно, че е най-добре нов премиер да оглави това усилие", заяви Мей.
В партията ѝ започна лидерска надпревара, като цели 10 души се кандидатираха за най-високия пост. Големият фаворит обаче беше само един – ексцентричният Борис Джонсън. Бившият външен министър и кмет на Лондон е сред най-твърдите поддръжници на Brexit и дори водеше една от кампаниите за напускането преди съдбоносния референдум. Джонсън очаквано спечели и се превърна в новия британски премиер.
Възходът на Джонсън
На 24 юли Мей окончателно напусна премиерския пост и предаде щафетата на Джонсън, с когото имаха остри противоречия за посоката на Brexit, в която да поеме страната. Тя призова да бъде постигнато напускане, което да е в полза на цялото Обединено кралство.
Торите бяха повече от доволни, защото получиха твърд и категоричен лидер, който да ги изведе от безизходицата и да ги поведе към мечтания Brexit.
"Brexit беше фундаментално решение на британците. Те искаха законите им да бъдат създавани от хора, които са избрали и които могат да свалят от власт. Трябва да уважим това решение", призова русолявият политик в първата си премиерска реч. Той получи много по-силна обществена и политическа подкрепа от предшественичката си.
Великобритания винаги е гледала на ЕС единствено като на свободен пазар, избягвайки всякакво по-тясно обвързване. Тя не иска да участва в общата валута (еврото), нито да се подчинява на политици, които не е избирала, нито да е под юрисдикцията на съдилища, които са извън собствената ѝ правна система. Лондон иска да търгува с когото пожелае, без да се съобразява с ограниченията на Брюксел. Всичко това се вписваше идеално във визията на Джонсън.
Новият премиер назначи на ключови постове крайни брекзитъри като Джейкъб Рийс-Мог, бившия министър за Brexit Доминик Рааб и Доминик Къмингс – посочван от мнозина като "мозъка" зад цялата кампания по напускането на ЕС.
Джонсън започна силно, като обеща финансиране за ключови сектори от британската икономика. Той показа, че не се притеснява от Brexit без сделка, като умело използваше този страх от двете страни на Ламанша, за да постигне най-добрите условия в преговорите с Брюксел.
Британските власти очаквано обявиха, че затягат имиграционните правила и премахват свободното придвижване на хора от и към Острова след Brexit. Още през пролетта европейските граждани, живеещи в Обединеното кралство, започнаха да се регистрират, за да получат необходимото разрешение да останат след оттеглянето от ЕС.
Джонсън обеща да премахне условията за ирландската граница от сделката на Мей, гарантирайки че никоя част от Обединеното кралство няма да остане в митническия съюз или на единния пазар на ЕС след Brexit. Брюксел обаче отказваше да ревизира вече договореното споразумение и отхвърли идеите му за ирландската граница.
Борба срещу парламента
Въпреки че не разполагаше с необходимото мнозинство, Джонсън нямаше никакво намерение да оставя инициативата на парламента. Той опита да изпрати депутатите в принудителна ваканция, за да не пречат на плановете му за Brexit. Парламентът обаче не се предаде и на свой ред блокира възможността за напускане на ЕС без сделка, като принуди правителството да обяви плановете си при този сценарий. Казусът стигна до Върховния съд, който обяви спирането на парламента за незаконно.
Премиерът категорично държеше страната да излезе от ЕС без повече отлагания на 31 октомври, независимо със или без сделка и кроеше планове как да премахне неудобния механизъм за ирландската граница. Докато подготвяше своята визия за Brexit, Джонсън упорито избягваше да се появява на парламентарен контрол и да отговаря на депутатски въпроси. В традиционната си реч пред парламента Кралица Елизабет II потвърди плановете на правителството за възможно най-скорошен Brexit.
Докато всички очакваха напускане без сделка, британският премиер извади изненадващ коз от ръкава си и успя да постигне ново споразумение с ЕС. Лидерите на блока приеха предложението му, но британските депутати на няколко пъти отложиха гласуването на сделката, докато не бъдат приети законите за прилагането ѝ. Това принуди Джонсън официално да поиска Brexit да бъде отложен до 31 януари 2020 г.
Неизбежният предсрочен вот
За да излезе от безизходицата, британският премиер започна да агитира за предсрочни избори, а междувременно ЕС прие поредното (и за момента последно) отлагане на Brexit. Парламентът първо отряза мераците на Джонсън за нови избори, но впоследствие той успя да получи подкрепата на лейбъристите, либерал демократите и шотландските националисти за вот преди Коледа – избор, при който консерваторите бяха категоричен фаворит.
Междувременно Лондон упорито отказваше и умишлено пропусна срока да предложи свой еврокомисар, показвайки на всички, че категорично напуска ЕС.
Напълно според очакванията консерваторите постигнаха убедителна победа на изборите на 12 декември, като триумфираха дори на места, смятани за бастиони на лейбъристите. Джонсън си осигури бленуваното парламентарно мнозинство, което да му позволи да завърши Brexit. Премиерът постигна категоричен триумф над големия си съперник Джереми Корбин, който обяви, че в бъдеще ще се оттегли от лидерския пост на лейбъристите.
На 20 декември 2019 г., само 8 дни след изборите, Борис Джонсън постигна още по-значима победа, след като успя да прокара през парламента своя план за напускане на ЕС и то с категорично мнозинство от 124 гласа. Премиерът най-после спечели битката срещу парламента. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Това ли е истинският край на сагата Brexit? Предстои да видим.
