Brexit беше първата голяма изненада, която светът преживя през 2016 година. Макар предварителните проучвания да сочеха, че резултатите могат да бъдат много оспорвани, повечето международни анализатори бяха категорични, че Великобритания няма да гласува за излизане от ЕС. Самите британци смятаха, че социологията, даваща лек превес на привържениците на оставането в блока, е достатъчно доказателство, че макар на Острова да има много насъбрана критична енергия към политиката на Брюксел, безпрецедентният вот едва ли ще е успешен.
Когато обаче излязоха първите резултати от допитването, целият свят беше в шок - Обединеното кралство реши да излезе от ЕС. Британците не осъзнаваха напълно какво са направили и в първите седмици след гласуването на Острова се усещаше паника и страх. Макар първоначалната нестабилност да бе относително овладяна, бъдещето на Великобритания извън ЕС е повече от непредвидимо и несигурно.
Политическите, социални и икономически наслагвания в напрежението в отношенията между Лондон и Брюксел бяха повече от видими от години насам. Великобритания възроптаваше все по-активно срещу политиките, които ЕС ѝ налагаше - по отношение на миграцията, на търговията, на пазарите, на законодателството и много други. Бавно, но упорито идеята за отделяне от ЕС изкристализираше все по-ясно във визията за бъдещето на голяма част от британското общество, а от там - и на голяма част от британския политически елит.
Формалното начало на пътя, който страната предстоеше да извърви до преломната 2016 година, беше поставено през януари 2013 година, когато британският премиер Дейвид Камерън заяви, че народът трябва "да каже своята дума" за Европа и обеща провеждането на референдум за принадлежността на Великобритания към ЕС, ако консерваторите спечелят изборите през 2015 година. Той посочи, че "разочарованието" от ЕС е достигнало най-високата си точка за всички времена и заяви, че подкрепя референдума. Камерън допълни, че иска по-добра сделка за Великобритания и реформи в ЕС, които да доведат до това правомощията да бъдат върнати на страните-членки, вместо от тях единствено да се отнема суверенитет и да се диктуват централизирано правила, които не се съобразяват с уникалната ситуация във всяка държава от Общността.
На изборите през 2015 година торите действително спечелиха парламентарните избори, откривайки пътя към провеждането на референдума. До края на 2015 година подготовката за референдума вече беше в ход, а техническите разговори между Лондон и Брюксел - факт. Великобритания обаче нямаше конкретни искания, обединението около които се планираше за началото на следващата година.
В началото на 2016 година Камерън заяви, че ще призове гражданите на Острова да гласуват за оставане в ЕС. Той направи това от Брюксел, след като европейските лидери одобриха план за реформи в ЕС, предложени от Великобритания. Планът за реформи гарантира на Острова "специален статут", по думите на Камерън. Неговото правителство поиска от Европа повече права за страните извън еврозоната, по-голяма конкурентоспособност на Европа на глобалния пазар, повече права на националните парламенти при взимане на общи решения и въвеждане на възможност за намаляване на социалните помощи за мигранти от други европейски страни.
Един от най-популярните британски политици - лондонският кмет Борис Джонсън, започна активна кампания за излизане на страната от ЕС.
Международната несигурност относно плановете на Великобритания растеше. През февруари на срещата си в Шанхай министрите на финансите на Г-20 дадоха единодушната си подкрепа на британското правителство, разтревожени от шока, който би представлявало за световната икономика излизането на Великобритания от ЕС.
Не закъсняха и спекулациите как би се отразил Brexit на самата Великобритания. Британските банки дадоха ясна индикация, че се страхуват, че излизането на страната от ЕС ще им донесе финансови загуби. Анализ на бизнес групата CBI пък заключи, че Островът рискува закриване на близо 1 милион работни места и 100 милиарда паунда загуби за икономиката, равняващи се на 5% от годишния брутен вътрешен продукт.
Въпреки апокалиптичните прогнози обаче настроенията за излизане се засилваха. Те бяха подклаждани от популистката риторика на определени политически фигури, както и от мигрантската криза, пред която страната беше изправена.
Британското министерство на финансите също съобщи че ако Великобритания напусне Европейския съюз, до 2030 г. икономиката ѝ ще бъде с 6% по-малка, отколкото би била, ако тя остане в Общността. Според говорителя на вътрешното министерство в Камарата на лордовете, 3 милиона граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, са изправени пред несигурност дали ще могат да останат в страната.
Несигурността завладя и останалите страни от Обединеното кралство. През април Северна Ирландия заяви, че може да проведе референдум за излизане от Великобритания при Brexit. Шотландия пък даде сигнал, че е готова да проведе втори референдум за независимост. Главният министър на отвъдморската територия на Великобритания Гибралтар, за която спори Испания, съобщи, че Гибралтар може да повдигне въпроса за присъединяване към Испания, ако референдумът на 23 юни успее. Ирландският премиер Енда Кени предупреди, че е възможно да бъде върнат граничният контрол между неговата страна и Великобритания при Brexit.
Дейвид Камерън, който вече открито водеше кампания за оставане в Съюза, даде да се разбере, че пенсиите и разходите за Националната система за здравеопазване във Великобритания могат да пострадат, ако британците гласуват за излизане. Предварителните проучвания показваха, че именно възрастните хора са най-скептично настроени към еврочленството на страната. От Г-7 пък обявиха позицията си, че излизането на Великобритания от ЕС е заплаха за глобалната икономика. Британският министър на финансите Джордж Озбърн също се обяви за оставане, оповестявайки разчети, че излизането от ЕС ще доведе до дупка в бюджета от 30 млрд. паунда (42 млрд. долара). Тази дупка ще трябва да се запълни чрез повишаване на данък общ доход, акцизите върху бензина и алкохола, както и чрез намаляване на финансирането за здравеопазване, образование и отбрана.
Всички европейски лидери се обединиха около тезата, че Великобритания е важна за ЕС и оставането ѝ е от първостепенно значение. Въпреки това, Брюксел даде ясен сигнал, че при евентуален Brexit ще се реагира решително и без компромиси. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заплаши Великобритания с това, че тя няма да има достъп до свободния пазар, ако напусне ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази същата позиция. Той заяви, че след референдума няма да има никакви преговори и "вън е вън". Председателят на Европейския съвет Доналд Туск допълни, че референдумът във Великобритания е предупредителен сигнал за ЕС.
На фона на все по-наслагващите се страхове от резултатите от референдума, 250 британски знаменитости се обявиха за оставане в ЕС. "Великобритания е не само по-силна в Европа, тя е с по-голямо въображение и креативност. Нашият глобален творчески успех ще бъде сериозно намален, ако излезем от ЕС", заявиха те.
На 23 юни дойде решителният ден. И на следващата сутрин светът се събуди с шокиращата новина, че Великобритания е гласувала за излизане от ЕС. Няколко часа по-късно беше окончателно ясно, че резултатите са необратими. 51,9% от британците гласуваха за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, а 48,1% се обявиха против, като масово по-възрастните и живеещи в провинцията англичани бяха "за" Brexit, докато в Лондон и Шотландия бяха "против". Пазарите реагираха мигновено. Паундът поевтиня с 10,84% спрямо американския долар към 7:30 часа българско време, а еврото загуби 3,29% спрямо долара.
В гласувалите за оставане части на кралството веднага се появиха първите сепаратистки планове. Според премиера на Шотландия и водач на Шотландската национална партия Никола Стърджън вотът в страната ѝ ясно е показал, че шотландците виждат бъдещето си като част от Европейския съюз и именно това е причината те да обмислят референдум за напускане на Великобритания. Гибралтар повтори позицията си, че може да поиска обединяване с Испания.
След провала на кампанията за оставане очаквано се появиха спекулации за оставката на премиера Камерън. Външният министър Матю Елиът обаче увери, че това няма да се случи. Часове след това уверение, на 24 юни Камерън заяви, че желанието на британския народ трябва да бъде уважено и подаде оставка.
Шок и гняв бяха първите реакци и в Брюксел. От там обявиха, че очакват от Лондон възможно най-бързо подаване на молба за излизане от общността. Френският президент Франсоа Оланд също призова Великобритания да започне процедурата за напускане на ЕС колкото е възможно по-скоро.
Часове след фактическата си победа обаче, лицата на британската кампания за напускане на ЕС започнаха да смекчават позициите си. Борис Джонсън обяви, че страната му няма нужда да бърза в отделянето си от Съюза. Лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) и евроскептик №1 Найджъл Фарадж също започна да се отмята от обещанията си. Обещанието на привържениците на напускането беше, че Великобритания ще спести 350 милиона паунда на седмица от излизането от ЕС. В кампанията Фарадж твърдеше, че тези пари ще отидат в здравната каса на Острова. След вота обаче, запитан дали може да гарантира, че наистина 350 милиона паунда ще отидат в британската здравна каса, Фарадж отговари: "Не, не мога. Никога не бих обещал такова нещо". И допълни: "Това беше една от грешките на кампанията за напускането".
С оповестяването на демографските резултати от вота стана ясно, че Brexit на практика е бил сблъсък между поколенията, в който са спечелили възрастните евроскептици. Статистиката показа, че младото население на Великобритания гласува активно в полза на оставането в ЕС, докато възрастните и пенсионерите бяха на противоположната позиция. 75% от населението на възраст между 18 и 24 години гласува за оставане в ЕС. Въпреки това, успехът на Brexit-кампанията се дължи и на сериозната подкрепа на избирателите над 65-годишна възраст, 59% от които бяха казали "не". Това противопоставяне изкристализира в масово и бурно негодувание на младите британци, които останаха силно разочаровани, че бъдещето им е било решено от хора, на които няма да им се наложи да живеят с него.
Интересен щрих от ситуацията около гласуването беше фактът, че веднага след излизането на резултатите Google отбеляза красноречива тенденция в търсенето по ключови думи. Оказа се, че след вота британците масово са търсели отговори на въпросите "Какво означава да напуснеш Европейския съюз?" и "Какво е Европейският съюз?".
Разочаровани от резултатите граждани създадоха онлайн петиция за провеждане на втори референдум, която много бързо събра милиони подписи. Дни след референдума в Лондон избухнаха масови протести. Хиляди излязоха по улиците с искане резултатите да бъдат преразгледани. Стигна се дотам дори да бъде издигнато искане за независимост на Лондон от Великобритания, подплатено с петиция, която доби широка популярност.
Шотландският премиер Стърджън обяви, че шотландският парламент може да наложи вето върху излизането на Великобритания от Европейския съюз. По силата на сложния механизъм за прехвърляне на някои правомощия от Обединеното кралство на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, законодателството, с което Лондон ще задейства излизане от ЕС, трябва получи съгласието на регионалните парламенти, заяви тя, допълвайки, че ще поиска шотландският парламент да откаже да даде своето съгласие.
Британският пример безспорно повлия на настроенията в други европейски държави. Така няколко дни след референдума стана ясно, че във Финландия вече се събират подписи под петиция за организиране на референдум за излизане от ЕС. Проучване пък показа, че всеки трети германец подкрепя идеята за провеждането на референдум за членството на страната в блока.
Международните експерти се напреварваха да дават пояснения относно предполагаемата процедура по излизане на Великобритания. Неяснотата беше факт заради член 50 от Лисабонския договор, указващ как една държава може да излезе от блока, който всъщност не дава много подробности. Според член 50 от Лисабонския договор страна членка, която реши да напусне ЕС, следва да уведоми Европейския съвет за своето намерение. Общността следва да преговаря и да сключи споразумение с държавата, което да очертае условията за нейното напускане, като се вземе предвид рамката на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Споразумението следва да бъде сключено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство. От ЕК се позоваха именно на чл. 50, обявявайки, че преговори между ЕС и Лондон няма да има без уведомление по чл. 50. Германският канцлер Ангела Меркел зае същата позиция. Берлин, Рим и Париж се противопоставят на по-нататъшни разговори за бъдещето на отношенията Великобритания - ЕС, докато Лондон официално не подаде заявление за плановете си да напусне Съюза, заяви тя.
В края на юни Дейвид Камерън заяви, че шансът за втори референдум е много малък. Подписката за такова повторно допитване вече беше събрала над 3,7 млн. подписа. Малко след това и ЦИК на Великобритания обяви, че втори референдум няма да бъде предизвикан заради петицията в интернет. Изборната комисия съобщи, че петицията няма правна основа. Разкрито беше също и че 77% от подписите всъщност са подправени.
В същото време британското правителство поде битката за запазване на целостта на Общността, противопоставяйки се на провеждането на нов референдум за независимост на Шотландия. Британското правителство се съгласи обаче да създаде нова структура, която ще има сложната задача да договори излизането на страната от ЕС.
Все повече британски политици се обявяваха за споразумение с ЕС, за да няма тотално отделяне на Острова. Великобритания трябва да проведе още един референдум, този път за условията по излизането на страната от Европейския съюз, ако новото правителство успее да постигне споразумение с Брюксел за мигрантите, каза министърът на здравеопазването на Великобритания Джереми Хънт. Според него новият премиер трябва да обсъди с Брюксел условията на излизането на страната от ЕС, а след това постигнатото споразумение трябва да бъде предоставено за оценка на британската общественост.
В края на юни стана ясно, че новият лидер на управляващата Консервативна партия ще бъде обявен в началото на септември. Лидерът на партията щеше да стане автоматично министър-председател.
На 20 юни британският вътрешен министър Тереза Мей издигна своята кандидатура за поста лидер на Консервативната партия. По отношение на Brexit тя заяви, че е възможно да се стигне до депортация на европейски граждани от Великобритания. Същия ден бившият кмет на Лондон Борис Джонсън се отказа от кандидатурата си за премиер на Великобритания. На 4 юли пък лидерът на ЮКИП Найджъл Фарадж подаде оставка от поста начело на крайнодясната партия. Чувствам, че съм направил това, което мога и не бих могъл да постигна повече, заяви той.
От ЕК заявиха, че не очакват британското правителство да подаде заявление за оттегляне от Европейския съюз по силата на член 50 от Лисабонския договор на ЕС, докато не се проведат националните избори в Германия през есента на 2017 година. В същото време председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи след срещата на върха на ЕС, която беше проведена без Великобритания, че достъпът ѝ до европейския единен пазар ще е възможен само ако има гаранции за свободното движение на работна сила, граждани и капитали. "Достъпът до единния пазар изисква приемане на всички четири свободи, включително свободата на движение. Няма да има единен пазар „а ла карт“, или по избор", допълни той.
В началото на юли паундът стигна най-ниския си обмен спрямо щатския долар на азиатските пазари, удряйки 31-годишно дъно със стойност от 1,2798 долара. В същото време цената на златото на световния пазар скочи до 1371 долара за тройунция, което бе максимална стойност от март 2014 г. насам.
На 13 юли лидерът на Консервативната партия Тереза Мей официално беше назначена на поста министър-председател на Великобритания. Мей заяви, че иска шотландското правителство да бъде напълно ангажирано в преговорите за Brexit и че няма да задейства член 50 от Лисабонския договор, докато не бъде договорен общонационален подход. Борис Джонсън беше назначен за външен министър. Той обеща Великобритания да продължи да играе водеща роля в Европа, независимо от излизането си от Европейския съюз.
Британският министър на международната търговия Лиъм Фокс определи 1 януари 2019 г. като дата за действителното излизане на Великобритания от ЕС. Според него тази дата предполага, че Лондон ще активира до края на годината член 50 на Лисабонския договор, чрез което официално ще обяви волята на страната си да напусне ЕС и да постави началото на 2-годишен период на преговори.
Въпреки успокоителните уверения за стабилността на ЕС, през второто тримесечие стана ясно, че икономическият растеж в еврозоната се е забавил вследствие на несигурността след Brexit.
На 25 юли премиерът на Шотландия Никола Стърджън заяви, че започва подготовка за отделяне на Шотландия от Великобритания. Стърджън отново изложи позицията, че нов референдум за независимост, макар и само 2 години след като шотландските избиратели гласуваха против, трябва да остане като възможен вариант. През август обаче Стърджън отбеляза, че Шотландия би могла да остане част от ЕС, без да напуска Обединеното кралство. През октомври регионалното правителство на Шотландия публикува оспорван законопроект за новия референдум за независимост.
В средата на август стана ясно, че излизането на Великобритания от Европейския съюз може да бъде отложено до края на 2019 г., тъй като агенциите, отговарящи за този процес, няма да успеят да се подготвят. Тереза Мей обяви, че ще натовари правителството за постигането на нейната цел за възможно най-добрата сделка за Brexit. Тя обаче подчерта, че няма намерение да задейства формалната процедура за напускане на Съюза преди края на годината. В края на краищата бе постигнато решение чл. 50 да бъде задействан до края на март догодина.
Икономическите последствия след решението на британците обаче продължиха да отекват. През октомври паундът се срина до най-ниското си равнище от 1985 г., разменяйки се за 1,184 долара. Шефовете на американските банки J.P. Morgan Chase и Morgan Stanley - Джейми Даймън и Джеймс Горман, се обединиха около становището, че излизането на Великобритания от ЕС може да доведе до разпадане на еврозоната. Прогнозни разчети на европейски дипломати посочиха, че е възможно Лондон да се наложи да плати на Брюксел между 55 и 65 млрд. евро преди да напусне блока. В самото британско правителство пък се появиха спекулации, че Великобритания може да обмисли възможността да плаща, за да продължи да има достъп до единния европейски пазар.
Безпрецедентната ситуация, в която се намира Лондон, поставя европейската и световна икономика на нокти. Неизвестността по отношение на процеса на отделяне смущава стабилността на Стария континент и представлява опасен прецедент за останалите страни-членки, в които има благодатна почва за евроскептицизъм. Кризисните времена, през които преминава Европа, я правят уязвима за опасните процеси, чийто катализатор може да бъде Brexit. В уравнението на Великобритания има прекалено много неизвестни и нито Лондон, нито Брюксел имат отговор за многото въпроси, които стоят неизяснени и които по всяка вероятност ще променят бъдещето на Европейския съюз.
