Рискът от нова глобална война не е бил толкова висок, откакто Америка беше изправена в екзистенциална битка срещу СССР. В настоящата епоха на световна стагнация на преден план все повече излиза неспособността на всички авторитарни режими да се справят с бедността, да осигурят нови работни места и да позволят укрепване на средната класа.
Това кара тези режими все повече да се опитват да заздравят властта си, фокусирайки се върху "външни врагове" било то като разгарят експанзионистични регионални войни, било то като предизвикват екзистенциални конфликти срещу Запада. Това пише Шерел Джейкъбс, колумнистка на британския вестник The Telegraph.
Иран
Пример за новата страшна действителност, в която живеем, е мигновено разразилата се криза, която избухна след атаката с дрон срещу американска база близо до границата на Йордания със Сирия. Въпреки че Иран отрича пряко участие, е ясно, че той е дълбоко замесен в този случай, който е само последната от цяла поредица атаки с участието на Техеран, които целят изтласкването на САЩ от Близкия изток.
Още: НАТО трябва да се подготви за руски ракетни удари в цяла Европа: The Times
След като е добре известно каква е в тези случаи неизбежната реакция на САЩ, възниква въпросът: защо на Иран изобщо му е нужно да участва в подобна безразсъдна авантюра? И отговорът, който често се пропуска в повечето анализи за Иран, представящи го просто като един безумен, зъл фундаменталистки режим, е следният - Иран е също така и един провалящ се режим.
Упадъкът на Иран е една от най-удивителните истории на съвремието. Това беше една от най-великите древни цивилизации, с чудесно местоположение в центъра на световната търговия и притежаваща едни от най-големите запаси на нефт и газ в света. Но закостенялата и оглупяла теокрация, която го управлява, го превърна в бунище. Днес инфраструктурата му е сравнима с тази на разкъсана от война държава, а половината му население живее в бедност.
Тъй като мащабът на разрухата става невъзможен за скриване и протестите се усилват, режимът в Иран се опитва да отвлече вниманието от провалите си чрез дългогодишната си амбиция да се утвърди като регионален хегемон. Целта му е да създаде "шиитски полумесец" като отбранителен сектантски щит срещу сунити и "западни неверници" и като обект на империалистическа гордост. Естествено статутът на ядрена държава тук е от критична важност.
Истинската опасност може да не е, че Иран става все по-силен, а че неговите лидери знаят, че времето не е на тяхна страна. Вероятно на Техеран му остават само няколко години до разработването на ядрени бойни глави за балистични ракети. Но докато икономиката му се срива, режимът е наясно, че ще му бъде все по-трудно да оправдае цената на ядрената си програма пред своите непокорни граждани.
Предишните световни войни ни учат, че войните не ги започват уверени и успешни държави. Войните ги започват държави, които са вътрешно разядени и които са в плен на грандиозни илюзии и смъртен страх пред бъдещето.
Русия
Режимът на Владимир Путин демонстрира зашеметяващ провал да използва вътрешните преимущества на Русия - едни от които са природните й ресурси - за повишаване на жизнения стандарт на населението.
Още: Третата световна война се случва сега: В Израел се опасяват, че отиваме към Армагедон
Значителна част от руснаците живеят на ръба на бедността, а страната е заклещена в нефтения капан, в който обикновено попадат страните от третия свят. Хищническата държавна политика, пълзящата монополизация, шуробаджанащината доведоха до това, че постиженията от пазарните реформи от 90-те години на XX век бяха загубени.
В отговор Путин се опитва да спре икономическия и демографския упадък и да отвлече вниманието от неуспехите си вътре в Русия чрез завоевания. Но постсъветска Русия вече не е "мечка", а по-скоро медуза, която продължава да отделя разрушителни токсини във водата дори след обезглавяването й.
Това, което може да направи Русия още по-опасна, е, че прозорецът, в който тя има възможност да се възстанови, се стеснява. Ако настоящите тенденции се запазят, след няколко десетилетия Русия ще се превърне в незначителен геополитически фактор, която ще отстъпва по сила дори на такива африкански държави като Нигерия.
Китай
Още: Естония: НАТО сериозно подцени способността на Русия да води война
Грандиозната стратегия на Си Дзинпин за поддържане на изключителни темпове на растеж най-вече чрез държавни инвестиции се провали. Той реагира на това, като насочи Китай към военно-автократичен модел - от реализацията на китайската мечта към визията за Велик Китай. Новата му стратегия за „гражданско-военно сливане“, която има за цел да превърне Китай в най-технологично напредналата военна сила в света, отразява именно този обрат.
Китай също може да увеличи риска от нова световна война, като нахлуе в Тайван. Си добре знае, че разполага с ограничено време за действие, защото въпреки че се смята, че към 2027 г. Пекин ще има военно предимство над САЩ в Тайванския проток, то не се знае докога ще продължи това предвид намаляващото население и стагниращата икономика на Китай.
Западът и неговият коз
Общоприето е да се мисли, че ако се стигне до Трета световна война, това ще бъде поради някаква случайност. Но трябва да вземем предвид възможността авторитарни лидери, измъчвани от перспективата за неизбежната си смърт при загубата на власт, да приложат стратегии за оцеляване, които, макар за нас да изглеждат ирационални, за тях са дълбоко рационални. Тези стратегии могат да представляват заплаха за оцеляването на човечеството наравно с, да речем, лабораториите с патогенни микроорганизми или неконтролираната еволюция на изкуствения интелект.
Още: Генерал Сандърс: Британците трябва да се готвят за война
За да парира ядрената заплаха от страна на Русия или Иран (Русия, например, все повече върви към самоубеждаване, че има предимство в случай на ядрена война), Западът трябва да прибегне до собствения си опасен коз - непредсказуемостта на демокрацията.
От нормализирането на отношенията си с Китай през 70-те години, което бе изненада за Съветския съюз до учудващо решителния отговор на нахлуването в Украйна, Западът плаши враговете си, именно с това, че те никога не знаят какво точно той ще предприеме. Така че може би на Запада отново ще се наложи да хвърли заровете, за да запази господството си.
Още: „Всичко отива към Трета световна война“: Прогнозата на украински боец от „Вълците на Да Винчи"
