Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Сталинград: битката, която реши Втората световна война. И как Путин злоупотребява с нея

02 февруари 2023, 15:10 часа • 9433 прочитания

Всъщност Сталинград е трябвало да бъде само етапна цел за Вермахта - като отправна точка за завземане на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче битката за него, започнала през лятото на 1942 година, придобива върховно политическо значение - както за Адолф Хитлер, така и за Йосиф Сталин.

 

Германската офанзива на шеста армия под командването на генерал Фридрих Паулус е била рискована още от самото начало - заради твърде дългите снабдителни пътища. Тя започва в средата на август 1942г., близо година след германското нападение над Съветския съюз. Навремето Хитлер заявява: "Руснаците са на края на силите си". Това обаче се оказва огромна заблуда. Вермахтът действително успява да завладее по-голямата част от града до средата на ноември - и то въпреки огромната съпротива. Същевременно обаче Червената армия започва контраофанзива от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942-а цялата шеста армия на Вермахта и части от подкрепящата я четвърта танкова дивизия - близо 300 000 души - са обградени. По заповед на Хитлер обаче те трябва на всяка цена да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: "Нито крачка назад".

Настъплението на руснаците

Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле възниква нещо като "котел". Положението в него бързо се влошава. Снабдяването на войниците от Вермахта се осъществява посредством голям въздушен мост. Само че той не успява да задоволи нуждите им. С напредването на Червената армия снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И така повечето от заклещените в "котела" германски войници умират не в битка, а от глад и студ.

Въпреки това генерал Паулус все още стриктно спазва заповедта на Хитлер да се бият "до последно" и на 8 януари 1943-а отхвърля съветското предложение за капитулация. На 29 януари, когато положението вече е напълно безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното съобщение: "Шеста армия поздравява своя фюрер по случай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите поколения нашата битка бъде пример за това никога да не капитулираме - дори и в най-безнадеждното положение. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер!"

Само че верността на генерал Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената армия нахлува в неговата главна квартира, разположена в мазето на едно кафене, главнокомандващият е пленен. Той забранява на офицерите си да се самоубият - те трябва да споделят съдбата на редовите войници. Германските войски капитулират. Междувременно "котелът" е разделен на южен и северен. В края на януари германските войници в южния "котел" се предават. На 2 февруари се предават и войниците от северната част. Те са арестувани от руските въоръжени сили.

"Въпрос на живот и смърт"

В битката при Сталинград загиват половин милион руснаци, между които и много цивилни граждани. Причината: Сталин дълго време не разрешава цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената армия не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на битката. Много от тях обаче умират от глад и студ. Предполага се, че от германска страна загиват между 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди германски военнопленници оцеляват едва 6000. През 1956-а те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.

За Вермахта битката при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но "психологическото ѝ значение е огромно и поради това тази битка е решаваща за изхода на войната", обяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и поради това, че "от самото начало двете страни оповестяват, че тази битка ще бъде решаваща".

"В Сталинград ние защитаваме нашата Майка Русия", пише тогава съветският писател Иля Еренбург. "Това наистина е въпрос на живот и смърт и нашият престиж, както и този на Съветския съюз, зависи в голяма степен от изхода му", отбелязва министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс. Битката се превръща в повратната точка във Втората световна война.

В СССР победата в Сталинград се митологизира. Постигнат е пробив срещу армията на нацистка Германия, която се приема за най-силната по това време.

Как Путин злоупотребява с мита за битката при Сталинград

И днес, във войната в Украйна, руското ръководство отново си служи с този мит. В продължение на месеци Кремъл се опитва да представи операцията в Украйна като нова борба срещу нацистите, които били начело на украинската държава и искали да унищожат рускоезичното население в Източна Украйна. Още докато даваше заповедта за нападение, президентът Владимир Путин обяви, че ще "денацифицира" Украйна.

Музеят "Сталинград" в днешен Волгоград също е включен в този наратив. От години музеят е домакин на една от най-посещаваните изложби в Русия. Сега там се организират церемонии за семействата на руските войници, загинали в Украйна. Известните военни паметници във Волгоград също се превръщат в сборни пунктове за войниците на път за Украйна.

Опитът на Путин да припише определението "нацисти" на украинското ръководство може да се разглежда единствено като претекст за неговата агресивна война. Паралелите, които той прави между днешния ден и времената преди 80 години, са исторически несъстоятелни. Съществената разлика е, че през 1941 г. Съветският съюз е нападнат от нацистка Германия - през 2022 г. държавата наследник - Русия - напада съседна Украйна, без самата тя да е застрашена.

Различният образ на Сталин в Русия и Украйна

Колко различно се възприема миналото в Русия и Украйна, става ясно и от оценката за личността на Йосиф Сталин: по случай 80-годишнината от битката при Сталинград във Волгоград бе открит нов бюст на бившия съветски диктатор. Градът е преименуван през 1961 година по време на процеса на десталинизация и опитите за дистанциране от терора, налаган от диктатора.

В Украйна Сталин е смятан за инициатор на така наречения Гладомор. През 1932 г. и 1933 г. само в Украйна до четири милиона души стават жертва на тежък глад, който според Киев предизвикан умишлено, за да се сломи съпротивата на украинските селяни срещу насилствената колективизация. Германският Бундесаг, българският парламент и Европейският парламент също обявиха Гладомора за геноцид.

 

Източник: Дойче веле

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес