Европейският съвет възобнови работата си по бюджета на общността за 2021-2027 година едва днес следобед, след като вчерашното извънредно заседание беше прекъснато заради сериозни разногласия между страните членки.
С напускането на Великобритания страните вече са 27, като след Brеxit общността автоматично губи около 70 млрд. Евро в бюджета си.
Вчерашното заседание бе прекратено врменно от председателя на съвета Шарл Мишел и той започна серия от двустранни срещи с всичките 27 лидери.
Ето какви амбиции за дгитална Европа представи на встъпителната среща Европейската комисия(ЕК):
"Представяме нашата амбиция да оформим цифровото бъдеще на Европа. Тя обхваща всичко - от киберсигурност до критична инфраструктура, дигитално образование, умения, демокрация, медии. Искаме цифрова Европа да отразява най-доброто от континента - отвореност, справедливост, разнообразие, демократичност и увереност", заяви председателката Урсула фон дер Лайен.
"Искаме всеки гражданин, всеки служител, всеки бизнес да има справедлив шанс да извлече ползите от дигитализацията. Това може да означава да шофирате по-безопасно или да замърсявате по-малко въздуха; или дори да спасявате животи с помощта на задвижвани от изкуствен интелект медицински изображения, които позволяват на лекарите да открият заболявания по-рано от всякога", каза изпълнителният вицепрезидент на ЕК за дигитализацията Маргрете Вестагер.
"Нашето общество генерира огромна вълна от индустриални и обществени данни, които ще трансформират начина, по който произвеждаме, консумираме и живеем. Искам европейският бизнес да има достъп до тези данни и да създаде стойност за европейците - включително чрез разработване на приложения за изкуствен интелект. Европа има всичко необходимо, за да води надпреварата с "големи данни" и да запази своя технологичен суверенитет, индустриално лидерство и икономическа конкурентоспособност в полза на европейските потребители", заяви от своя страна комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.
През следващите пет години ЕК възнамерява да се съсредоточи върху три ключови цели в цифров вид: технология, която работи за хората; честна и конкурентна икономика; отворено, демократично и устойчиво общество.
Представени бяха и петте инвестиционни приоритета за периода 2021–2027 -а. Инвестициите в регионално развитие ще се съсредочат върху цели 1 и 2. От средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд 65 % до 85 % ще бъдат разпределени за тези приоритети в зависимост от относителното благосъстояние на държавите членки. Те на практика преповтарят амбициозните намерения, които Урсула фон дер Лайен изложи пред европарламента по време на представянето и приемането на новата ЕК миналата година. По-интелигентна Европа – чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия;
По-зелена безвъглеродна Европа – чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата;
По-добре свързана Европа – със стратегически транспортни и цифрови мрежи; По-социална Европа – изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване.
Тези намерения обаче са не само амбициозни, но и скъпи.
Анализторите очакват една от най-разгорещените и трудни дискусии в историята на ЕС. Финансовата празнина, която дългосрочно трябва да се запълни след Brеxit, раздели държавите от общността на плащащи повече и харчещи повече. Първите са тези, които плащат повече, отколкото получават от ЕС, а вторите са страните предимно от Източна Европа. За да поддържат своите политики в рамките на ангажиментите си към общността, те традиционно търсят повече финансиране. Другите страни естествено се борят за по-висок процент отстъпки от таксите им.
Пред журналисти още вчера премиерът Бойко Борисов илюстрира тази политика с настояването на България да не се орязват кохезионните фондове и парите за селскостопанска политика в следващите 6 години.
От друга страна Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, известни като „пестеливата четворка“, са склонни да приемат по-слаб бюджет с повече средства, насочени към миграция, сигурност, иновации и климат. Министър-председателят Бойко Борисов каза пред медиите, че оформилата се „нова четворка“ твърдо настоява вноската към ЕС да стане 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните. "Германия също не е доволна. Нейната тежест е над 14 милиарда евро", допълни Борисов. И допълни: "Имаме до юли да се убеждаваме, да се плашим, да чуем всички".
"Най-важното, за което съм искал пари е "Параграф 64" - пари за най-бедните региони, какъвто е Северна България. Искаме да получим още финансиране. Не правя отстъпки в никакви сфери за сметка на това. Знам, че винаги остава някакъв резерв в бюджета. Мисля, че допълнително от този остатък да поискаме средства за северозападния регион. М+3 правилото също ще е добре", заяви министър-председателят на България.
"Не е само за парите. Всички искаме да си поставяме повече приоритети - и за дигитализацията, и за киберсигурността. Не съм отпимист, че днес ще се разберем. Най-много ни плашат миграцията, защитита на външните граници", уточни тази сутрин той.
В кулоарите в Брюксел днес вече се заговори за нова среща на лидерите през март, на която най-после дългосрочната бюджетна рамка 2021-2027-а на ЕС да бъде приета. От настоящия съвет не се очакват категорични решения, заради многото разногласия.
Чешкият премиер Андрей Бабиш написа в Twitter, че ако групата на четирите богати страни - Швеция, Дания, Нидерландия и Австрия, настоява за това, то чешката делегация може направо да си ходи вкъщи. Той уточни, че тяхната позиция би означавала 75 милиарда евро по-малко в бюджета, отколкото са заложени в предложенията на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Jsem zvědav na pokračování Evropské rady. Jestli bude skupina čtyř bohatých zemí Švédsko, Dánsko, Nizozemsko a Rakousko dál trvat na svém, můžeme jet rovnou domů. Navrhují, aby do rozpočtu odvedly všechny státy o 75 mld. eur méně, než navrhuje @eucopresident.
— Andrej Babiš (@AndrejBabis) February 21, 2020
"Направо можем да се прибираме вкъщи, ако квартетът не отстъпи от позицията за лимит на следващият бюджет на блока", повтори той и днес пред журналисти в Брюксел.
И самите представители на „силната четворка“ не са оптимисти.
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте напусна първия ден на преговорите, като заяви, че "не вижда напредък“. След това той обаче се върна към по-умерен тон, като каза, че дискусиите продължават „стъпка по стъпка“, коментира Euronews.
"Искаме да спестим пари. Това, което не искаме, е, вноските на нетните платци да се увеличават безгранично. Представляваме интересите на нашите данъкоплатци. Има последно предложение на председателя на Съвета Шарл Мишел за 1,07% , така че изглежда нещата вървят в правилната посока", заяви австрийският канцлер Себастиан Курц. Групата също така иска да се отделят пари по-"модерни" политики за сметка на кохезионните фондове.
Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен направо обяви, че не очаква на тази среща на върха да бъде постигнато споразумение по новия дългосрочен бюджет на ЕС.
"Лидерите от ЕС няма да могат да стигнат до решение за бюджета на текущата среща на върха, дори и и тя да продължи седмица", каза Фредериксен, цитирана от ТАСС.
Тя също изрази предположение, че за решаване на бюджетните проблеми ръководителите на страните от ЕС ще трябва "да се съберат на нова среща на върха през март".
