Руският президент Владимир Путин не успя да постигне друг резултат на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) освен пропаганден. Това пише Виталий Портников в материал за Радио Свобода.
Кремъл разглежда тази важна среща в Самарканд като доказателство, че Запада не можа да постигне международна изолация на Руската федерация. Все пак нали по време на този форум Путин се срещна с лидерите на Китай, Индия, Турция и Иран, както и с ръководителите на бившите съветски републики. Тоест според Москва, Путин показа, че сега външната политика на Русия е насочена към „многополюсния“ свят.
Но какво показва един по-внимателен анализ на резултатите от това международно събитие?
Никой от лидерите нямаше особено желание да разговаря с Путин
Най-големи бяха очакванията от срещата на Путин с китайския президент Си Дзинпин. Но въпреки всички любезности, които съпътстваха тази среща, тя не даде конкретни резултати. Западни анализатори дори отбелязаха, че Русия постепенно се превръща в икономически и политически „васал“ на Китай. Същевременно Пекин всячески се опитва да избегне каквото и да било умишлено нарушение на западните санкции, за да си спести усложнения в отношенията си със Запада.
ОЩЕ: Политолог: В Кремъл все по-настойчиво обсъждат напускането на Путин поради "болест" (ВИДЕО)
Всъщност още преди срещата между Путин и Си Дзинпин се случи събитие, което доказа, че Китай е не толкова съюзник, колкото конкурент на Русия. Преди да пристигне в Самарканд, Си Дзинпин посети столицата на Казахстан и даде гаранции на президента Касим-Жомарт Токаев за суверенитета и териториалната цялост на страната му. Откъде би могла да дойде заплахата за териториалната цялост на Казахстан? Отговорът е в наскоро изтритата публикация в социалната мрежа на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, в която се говореше ясно за претенции към територията на Казахстан.
Всъщност на срещата на върха в Узбекистан интересът към Си Дзинпин беше очевидно много по-голям, отколкото към руския президент. И това е разбираемо. Китай е втората икономика на съвременния свят докато Русия вече дори не е в челната десетка. С кого от двамата би предпочел да общува лидерът на която и да било държава, търсеща инвестиции? А и какво може да предложи Путин на страните от Централна Азия, както и на самия Китай? Може би проектът за икономически коридор Китай-Монголия-Русия? Но лидерите на тези три държави вече обсъдиха този "коридор" на тристранна среща. И резултатът от нея бе, че ... проектът, започнал преди пет години, бе удължен с още пет.
Никой в Самарканд не подкрепи милитаризма на Путин
Точно в дните на срещата на върха отново избухна граничен конфликт между двама от съюзниците на Русия, членове на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) - Киргизстан и Таджикистан.
Президентите и на двете страни бяха в Самарканд и дори се срещнаха помежду си. Интересното е, че Путин даже не се опита да посредничи в уреждането на този конфликт, а Таджикистан и Киргизстан от своя страна не се обърнаха за подкрепа към Русия и ОДКС. Пред очите им бе примерът с арменския премиер Никол Пашинян, чиято страна също се оказа в ситуация на граничен конфликт със съседен Азербайджан, и който се обърна към ОДКС и Русия за помощ, но не чу ясен отговор.
ОЩЕ: Путин и Си Дзинпин: Играта става все по-неравностойна за Русия
И най-важното, никой в Самарканд не подкрепи милитаризма на Путин. Нещо повече - събеседниците на руския президент говориха с него за мир.
„Ние работим за прекратяване на конфликта в Украйна по дипломатически път възможно най-скоро“, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Путин. А индийският премиер Нарендра Моди заяви: „Днешната ера не е ера на войни и говорих с Вас по телефона за това.“
И на господаря на Кремъл буквално се наложи да се оправдава, като заяви, че Русия ще направи всичко възможно войната да спре колкото се може по-скоро.
Няма как подобни резултати от срещата на върха в Самарканд да се смятат за дипломатически успех на президента на Русия. Въпросът дори не е в това, че той е изолиран на Запад. Въпросът е, че и на Изток към Путин и неговата политика се отнасят с опасения и това вече дори не се скрива.
