По време на разговорите между президентите на България и Република Северна Македония в Баку Гордана Силяновска е запознала Румен Радев с позицията на Скопие - промените в конституцията да влязат в сила, след като страната стане член на Евросъюза.
Припомняме, че измененията са условие за провеждането на втората междуправителствена конференция и реален старт на преговори на Северна Македония за членство в Европейския съюз. „От първо лице обясних на Радев нашата позиция, по която има консенсус между правителството и мен. Казах, че е най-добре аз да съобщя това, което казвам на останалите представители в Европейския съюз и наши приятели. Това е решението, което смятам за много разумно и добронамерено“, каза тя в интервю за МРТ1.
Силяновска посочи, че не е получила коментар от страна на българския президент за предложението вписването на българите да бъде прието „с отложено действие“, след като страната стане член на ЕС. Тя допълни, че разбира ситуацията в България по отношение на невъзможността за формиране на правителство. Но смята, че Радев „ще се опита да разбере” позициите на управляващите в РСМ, „които са добронамерени и насочени към прекратяване на ситуацията „печеливш-губещ“ и създаване на ситуация, в която и двете страни печелят”.
Още: Радев: Ще обменяме данни за език на омразата със Скопие, може да се променят и текстове в учебници
Очакванията ѝ са, че „спорът с България” може да бъде решен до края на годината и Северна Македония да продължи с евроинтеграционния си процес. Според нея двете държави трябва да се срещнат „по средата” на тълкуването на преговорната рамка, „защото нито заключенията, нито преговорната рамка може да се тълкуват като международни договори”.
Президентът на РСМ подчерта, че в Договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония няма искане за вписване на българите в конституцията. Според нея вината за ситуацията е в липсата „на търсене на консенсус” в Северна Македония по време на приемането на преговорната рамка през 2022 г. Тя посочи, че не е получила коментар от страна на Румен Радев за предложението вписването на българите в конституцията да бъде прието "с отложено действие", след като страната стане член на ЕС, но разбира ситуацията в България, невъзможността за формиране на правителство, с което диалогът да се институционализира на ниво министерства на външните работи. Силяновска обаче смята, че българският президент „ще се опита да разбере” позициите на управляващите в Северна Македония, „които са добронамерени и насочени към прекратяване на ситуацията „печеливш-губещ“ и създаване на ситуация, в която и двете страни печелят”.
Още: Силяновска нарече Радев “най-стабилният елемент в държавата“
"Моите очаквания не са фиктивни, те са базирани на нашите разговори в Ню Йорк. Обявих нашето решение за излизане от ситуацията, което е соломоновско решение, и в Ню Йорк на срещи с много видни политици. Мисля, че ме разбраха и мисля, че сега е ред на ЕС, а г-н Радев постоянно се позовава на ЕС и квалифицира проблема не като двустранен, а като многостранен, решението трябва да дойде до края на годината. Вярвам в сериозността на такива обещания. Обявих моята, нашата позиция и на срещата с белгийския премиер, но и на срещите с всички останали, особено с тези от Вишеградската група и всички, които ни помагат. Чух от всички тях, че сме направили много, дори и невъзможното, и дори сега предлагаме компромис. Ако българската страна продължава да твърди, че РСМ има проблем с ЕС в контекста на преговорната рамка, очаквам сериозните политици в ЕС да се придържат към думите си. Защото ЕС трябва да прилага своите принципи, които се съдържат в Договора за ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и други основни документи на съюза. Ако не е така, значи ЕС забравя принципите си", заяви Силяновска.
Според нея вината за ситуацията е в липсата „на търсене на консенсус” в Северна Македония по време на приемането на преговорната рамка през 2022 г. „Тогава, честно казано, опозицията беше напълно маргинализирана. За нас е ясно, че нашият президент (тогава Стево Пендаровски), нашият премиер (към този момент Димитър Ковачевски) приеха преговорната рамка такава, каквато е, но по същество те нямаха легитимност да го направят, защото е ясно- консенсус нямаше. Затова казах, че един от най-умните ходове беше, когато премиерът я отхвърли. Сега търпим последствията, защото всички казват, „вие приехте преговорната рамка”. Това правителство няма право да прави същото. Не излизаш навън, ако не можеш да се позовеш на консенсус (в страната). Тогава си по-слаб като преговарящ. Смятам, че в случая това, което предлагаме, е не само реалистично, но и разумно, че е и логично. И най-после да бъдем разбрани не заради нас (политиците), а заради гражданите, които са уморени от празни обещания", каза Силяновска.
Още: Силяновска: Членството в ЕС не може да бъде с цената на ревизия на историята на Северна Македония
В отговор на въпрос, свързан със съвместната историческа комисия между двете държави, президентът на Северна Македония заяви, че след направените промени в състава й от страна на правителството на Християн Мицкоски комисията ще продължи да работи, защото е част от Договора за приятелство и добросъседство с България, но продължава да смята, че „под шапката” на политиката наука не може да има.
