Възможно е каталунският лидер Карлес Пучдемон да потърси политическо убежище в Белгия. Това заяви белгийският държавен секретар по убежището и миграцията Тео Франкен, който допълва, че този сценарий би създал дипломатически проблем с Испания.
Той заяви в Twitter вчера, че не е изключено Пучдемон да потърси убежище в Белгия, като страна-членка на Европейският съюз. По думите му обаче белгийските власти не търсят такъв сценарий.
Франкен добавя още, че ако се появи такова искане от страна на Пучдемон, ще се стигне до влошаване на дипломатическата ситуация с испанските власти.
Francken: "Catalaanse minister-president Puigdemont mag politiek asiel aanvragen" https://t.co/TLi1DS54Dh
— Theo Francken (@FranckenTheo) 29 октомври 2017 г.
Към момента обаче няма данни Пучдемон да е поискал убежище, след като Испания пое контрола над каталунското правителство.
Междувременно зам.-председателят на регионалното правителство Ориол Хункерас заяви, че каталунското ръководство не признава решенията на Мадрид за оставка на автономния ръководител и за разпускането на регионалния парламент след провъзгласяването на независимостта на Каталуния.
По думите му правителството Барселона продължава да работи. „Президент на страната е и продължава да бъде Карлес Пучдемон, а председател на парламента е и продължава да бъде Карме Форкадел. Така ще бъде до деня, когато гражданите не решат друго в хода на свободни избори“, заявява той.
Хункерас добави, че в близките дни ръководството на Каталуния ще предприеме стъпки за консолидиране на провъзгласената република. „В близките дни ще вземем редица решения и невинаги ще бъде лесно те да бъдат разбрани“, предупреди той.
В петък парламентът на Каталуния обяви независимост, но Сенатът на Испания одобри предложението на правителството в Мадрид да бъде задействан член 155 от конституцията, който досега не бе прилаган. Чрез него Мадрид силно ограничава автономията на Каталуния и отстранява от длъжност Карлес Пучдемон, както и цялото регионално правителство.
Над 90% от участниците в местния референдум гласуваха за независимост на Каталуния, но самите участници бяха по-малко от половината от каталунските избиратели.
