На 24 февруари се случи немислимото, макар никой да не вярваше, че е възможно войната в Украйна да стане реалност. Европейците осъзнаха реалността, че са абсолютно зависими от изкопаемите горива в Русия и този нов сценарий се оказва доста проблематичен източник на енергийни ресурси. Това коментира Симеон Горов координатор в екип “Енергия и климат” в екологично сдружение „За Земята“ в рамките на рамките на прессъбитието на тема „Зелената сделка в новия климат“.
Европейските лидери доста бързо успяха да наложат санкции, но все още в Европа не може да се стигне до консенсус да се спрат доставките на газ и петрол от Русия, което потвърждава зависимостта и липсата на алтернативи, които да използваме. Руската федерация използва това положение, като реално извива ръцете на Европа и ние фактически финансираме водената от тях война, коментира Горов.
Има ли алтернативи и какви може да са те?
Възможните варианти за справяне със ситуацията са три. Първият е да се внася втечнен газ през терминали, но този газ е значително по-скъп и дава по-голям екологичен отпечатък. Според проучване на проучване на Брус Робъртсън от Института за енергийна икономика и финансови анализи в дадения момент дори да искаме да преминем на 100% втечнен газ такива капацитети на нашата планета все още няма. Технологично не е възможно да бъдат задоволени нуждите нуждите на Европа с втечнен газ.
Друг вариант е Азербайджан - приемайки, че разполага с около 1.2 трилиона кубични метра от Находището "Шах Дениз", а Европа внася годишно около 300 милиарда кубични метра, това би стигнало за около 4 години. Но дали 4 години ще са достатъчни да преминем към други алтернативи? Дали за толкова кратък период може да се изгради необходимата инфраструкрукта, за да се доставят тези количества. Според Симеон Горов отговорът е не.
Третият вариант е Иран, но това е държава, която е под ембарго и със силно въздействие от страна на Русия, така че има голямо вероятност двете държави да "играят заедно".
И трите варианта по един или друг начин са обвързани с държави извън ЕС и опасността идва от това, че е възможно да променят своя курс.
Според проучването на проучване на проучване на Брус Робъртсън Европа няма време и трябва да е значително по-бърза. Четири години ще са необходими, при оптимистична прогноза, да се подготвят доставчиците на втечнен газ да доставят на Европа необходимите количества към днешна дата, ако количествата не нарастват.
Ускореното изпълнение на Зелената сделка и ВЕИ - нашият шанс
Според Симеон Горов предимството на ВЕИ е, че се инсталират на територията на ЕС, което ще ни позволи да имаме пълен контрол върху тези системи и външна държава няма да може да спре достъпа до тях. Не случайно една от първите цели на Москва след нахлуването в Украйна бяха АЕЦ, ВЕЦ и електроцентралите.
Когато имаме локации със съсредоточаване на енергийни ресурси - те по-уязвими, докато ако имаме дислокация тогава от гледна точка на сигурността са много по-трудни за овладяване и при теоретично нападение би улеснило експлоатацията им. Друго предимство е и интеграцията и взаимосвързаността на енергийните системи, което гарантира взаимопомощ и сигурност.
Рисковете са свързани с това, че се ползват ресурси, които се внасят от трети държави, но веднъж инсталирани тези източници на енергия имат многократно по-дълъг живот от изкопаемите горива.
Също така при правилно планиране и добра поддръжка има изключително широк прозорец за реакция – рециклиране, замяна с достъпни материали или диверсификация на доставките.
Бонус ползите от ВЕИ инсталациите е това, че те се базират се на нови технологии, на бъдещето, а не на миналото.
"Силата ва Европа идва именно от технологичното превъзходство. ЕС от много време има нужда от голяма цел, нещо, което да ни сплотява и да ни води. Дори Орбан осъди агресията в Украйна, а европейското общество демонстрира солидарност към бежанците от Украйна и постигането на климатичен неутралитет във възможно най-кратки срокове на мен ми звучи точно като такава цел!", заключи Симеон Горов.
