Кандидатът за български еврокомисар Екатерина Захариева с ресор "Научни изследвания, иновации и стартъпи" ще бъде изслушана в ресорните комисии на Европейския парламент, предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
По програма кандидатурата ѝ ще бъде обсъждана на 5 ноември (вторник) в ресорната комисия по промишленост, изследвания и енергетика (IRTE), както и в комисията по култура и образование (CULT), но втората комисия няма да има право на глас при финалното определяне на резултата. Българските евродепутати, които ще участват в изслушването на Захариева като членове на отговорната комисия, са Цветелина Пенкова (социалисти и демократи), Ева Майдел и Радан Кънев (ЕНП), Петър Волгин (ЕСН), а от втората комисия по образование право на мнение ще имат Христо Петров и Никола Минчев (либерали), Ивайло Вълчев (ЕКР) и Андрей Новаков (ЕНП).
Самото изслушване на бившия вицепремиер от правителството "Борисов 2" трябва да приключи с окончателен резултат и положително или отрицателно становище на 27 ноември - именно тогава евродепутатите ще гласуват анблок състава на новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Общо пред евродепутатите Захариева ще отговаря на въпроси близо 3 часа.
Още: Стартират изслушванията на кандидатите за еврокомисари
Какви са очакванията?
Според информация на Actualno.com неофициалните очаквания са кандидатурата на Захариева да е приемлива и да срещне одобрението на ресорните комисии и на отговорните за одобряването ѝ. Съществено значение обаче ще има изслушването и по-конкретно риска от това самата кандидатка да не се справи с отговорите на въпросите по същество. Подобен случай страната ни вече е имала през 2010 г. с провалената кандидатура на номинараната Румяна Желева за поста на кандидат за европейски комисар с ресор "международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи" в проектосъстава на комисията "Барозо". По време на изслушването си в пленарна зала обаче тя не успява, а в редица европейски медии се появяват информации за възможни връзки на Желева с българската организирана престъпност чрез съпруга ѝ Красимир Желев.
Снимка: БГНЕС, архив
На нейно място България представя нова кандидатура в лицето на Кристалина Георгиева. Евродепутатите я одобрява за поста с 488 гласа "за", 137 "против" и 72 "въздържали се" на 9 февруари 2010 г. и поема същия ресор в комисията на Барозо.
А ако не бъде одобрена?
Още през септември се появиха авторитетни анализи и мнения, които изразиха негативно мнение за Захариева. В своя статия европейското издание "Политико" повдигна темата за нейните имоти, купуването на български паспорти и предложението ѝ най-богатия македонски бизнесмен Орце Камчев да стане почетен консул на България в Скопие. Всичко това се случи когато Захариева беше вицепремиер по съдебната реформа и външен министър в третото правителство на Бойко Борисов (2018-2021 г.). В текста на медията Захариева бе наречена "мишената" и като причина се посочва именно ролята ѝ като правосъден министър около корупционния скандал от 2018 г. с продажба на български паспорти. Статия срещу кандидатурата й имаше и от европейското издание "Юроактив". "Не коментирам фалшиви новини", беше тогава отговорът на Захариева.
Още: Politico: Четирите къщи на Екатерина Захариева повдигат въпроси в Европарламента
Ако координаторите не постигнат 2/3 мнозинство за одобряване на кандидата за комисар и се откажат от допълнителни въпроси или искане за второ изслушване, следва таен вот с обикновено мнозинство на всички членове на ресорните комисии, даващи оценката. Неуспешна кандидатура за член на комисията може да бъде оттеглена от съответната държава членка и заменена с нова кандидатура със съгласието на председателя на комисията. Новият кандидат също трябва да премине през всички подготвителни стъпки и през изслушване за потвърждаване в парламента.
Снимка: БГНЕС
Ресорът - стартъп, наука и иновации
На практика определеният й ресор почти се припокрива с този на сегашния ни еврокомисар Илияна Иванова. Отпаднали са само секторите "култура, образование и младеж" и са добавени стартъпите, на които Европа възлага големи надежди да обърне негативния тренд спрямо основните ѝ конкуренти - САЩ и Китай.
Финансовият ресурс, за който би отговаряла Екатерина Захариева при заемане на поста, се оценява на стотици милиарди евро в следващите пет години.
Още: "От хвърлена сянка до повече от същото": Мнение на евродепутатите ни за ресора "Стартъп и иновации"
През последните години европейският технологичен сектор значително изостава от конкурентите си. Инвестициите в изследвания и разработки в Европа са само 1/5 от тези в САЩ и на половината от тези в Китай, а вложенията в изкуствен интелект (AI) са около 50 пъти по-високи в САЩ спрямо Европа. Едва 4 от топ 50 на най-големите ИТ компании в света са европейски, а близо една трета от континенталните еднорози (с капитализация над 1 млрд. долара), създадени между 2008 и 2021 г., са преместили своите централи в САЩ, е отбелязано в доклада на Марио Драги.
Недостигът от инвестиции в технологии в Европа е оценен на 120 милиарда евро годишно. Така че предизвикателствата пред Екатерина Захариева са огромни. Ако бъде одобрена за еврокомисар, тя ще поеме един нелек ресор, който през последните пет години се ръководеше от нейните съпартийки - първо Мария Габриел, а после и от Илияна Иванова. Те обаче не бяха запомнени с нещо значимо, въпреки желанието им новите технологични еднорози да са европейски.
Снимка: Getty images
Заявките на Захариева
Един от основните приоритети на Захариева ще е разработването на следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации. Бъдещият еврокомисар обещава, ако бъде избрана, да предложи нов Закон за европейското изследователско пространство, който да е в основата на свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и Европейски закон за иновациите, за да се осигури растеж на стартиращите предприятия и те да се справят с правните бариери и административната тежест при процедурите.
Също така Захариева си поставя за цел инвестициите в научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) да достигнат 3% от БВП на Европа. Това ще става както чрез увеличаване на евросредствата, така и чрез мобилизиране на частен капитал и развитие на публично-частното партньорство. Тази цел беше поставена и преди пет години, но засега само няколко страни я постигат - Белгия (3.44%), Швеция (3.4%), Австрия (3.2%) и Германия (3.13 %). Средно за ЕС този процент е 2.22% на сто за 2022 г., показват данните на Евростат. На този фон България е в дъното по инвестиции в НИРД в ЕС. Страната ни е в групата на осем държави, които инвестират под 1% в научни изследвания, въпреки възходящия тренд от 2019 г. насам. За 2023 г. този показател е 0.79% от БВП, по данни на НСИ публикувани преди дни. Тези данни определено правят отговорността на Захариева още по-голяма при реализация на последващите политики.
В писмените си отговори тя обещава още стратегия за използването на изкуствения интелект (AI) в науката, подкрепа за по-бърз зелен и цифров преход и разработване на стратегия за европейските науки за живота, която ще обхваща и биотехнологиите. Ангажира се с изготвянето на "Акт за внедряването на нови супер материали", както и план за действие за насърчаване на жените в науката, иновациите и стартиращите фирми. Поставя и акцент върху включването на младежите и увеличаването на участието на малките и средните предприятия.
