Дали Мишел Барние в крайна сметка ще победи в съревнованието за председателското място в Европейската комисия? Кандидатурата на французина отново излезе на дневен ред, а във френските политически кръгове смятат, че това е възможно.
Жан-Клод Юнкер, кандидат на Европейската народна партия за председателското място в ЕК, се натъкна на пречки. Твърде федералистично настроен, твърде уморен от 20-те години управление в Европа, бившият министър на Люксембург се сблъсква с отхвърляне от британския премиер Дейвид Камерън и премиера на Холандия Марк Рюте, както и от техния колега от Швеция Фредрик Райнфелд.
Само те нямат средствата да формират блокиращо малцинство, но Германия и германският канцлер Ангела Меркел не искат да се дистанцират от британците, които според тях са гаранти за големия пазар и демокрацията, а освен това често им спестяват необходимостта да се противопоставят на Франция.
Така, французинът Мишел Барние се очертава като компромисен кандидат. Настоящият комисар за вътрешния пазар няма да получи вето от Великобритания. Като комисар той изготви всички директиви в добро разбирателство с лондонското Сити. Освен това той е приемлив избор и за ЕП – Барние искаше да бъде кандидат на ЕНП и щеше да участва в евроизборите, ако не бе отстранен в полза на Юнкер. Колкото до френския президент Франсоа Оланд, той трудно би се противопоставил на кандидатурата на Барние, въпреки че последният е член на „Съюз за народно движение”.
Така се оказва, че именно Меркел има решаващата дума - за да не влезе в спор с Камерън, тя трябва да признае, че си противоречи, и да избере този, който бе отстранен преди няколко месеца по тактически предизборни причини. Преди тя смяташе, че подкрепата за Барние в крайна сметка ще я изведе пред необходимостта систематично да одобрява кандидатурата на социалдемократа Мартин Шулц, ако социалдемократите победят на европейските избори. А тя не искаше това.
За да се стигне до развръзка в полза на Барние обаче германците искат да са сигурни, че Франсоа Оланд ще подкрепи французина. Френският президент обяви, че избирателите ще определят избора за председател на ЕК. Така, сега той ще срещне трудности да се противопостави на кандидатурата на Барние, въпреки че последният е член на дясната „Съюз за народно движение”, а много социалисти искат да бъдат комисари в Брюксел (Пиер Московиси, Елисабет Гигу и дори Жан-Марк Еро). Освен това, Оланд не желае да приеме другия кандидат на Меркел – директора на МВФ Кристин Лагард.
Le Monde
