Според последното преброяване в цяла Хърватия има 150 изчезнали села и повечето от тях са в община Делнице и в Карловска и Източна жупания (хърватски термин, с който се обозначават териториално-административните единици в Република Хърватия- бел. прев.), пише "Вечерни лист".
Тъй като последното преброяване е проведено през 2011 г., може да се предположи, че днес са повече, допълва БГНЕС.
„Имахме вълна на емиграция, земетресения и „бяла чума“, от която все още не сме се възстановили“, твърди вестникът. "Нашите села очевидно се разпадат".
Със съдбата на изчезналите села се занимават историкът и лексикограф Влатка Дугацки, антропологът Лана Петернел и историкът и археолог Филип Шкилян, автори на монографията „Изчезналите селища в Република Хърватия“.
"Ненаселените места, както и в други общества и общности, са сложен социален феномен и не се появяват сами по себе си. В същото време те са празни, защото никой не живее в тях, но статистически присъстват като част от отрицателната статистика и отражения на нашето общество. С други думи, Република Хърватия е празна от десетилетия", обяснява Дугацки.
Според резултатите от преброяването през 2011 г., повечето от изчезналите селища са в Горски Котар, следван от окръг Карловац, от окръг Истрия и след това Пожешкоко-Славония, разкри той.
Близо 50 селища са изчезнали в Приморско-горанската жупания.
Списъкът на необитаемите места е доказателство за откриване и противодействие на неудържимия процес на загуба на културни, икономически и социални ценности. Също така, както показаха предишни изследвания и анализи, пропастта дава силен лост за поставяне под въпрос на връзката между политическата система, социалните отношения, културните и националните детерминанти, но също така и икономическия капитал, законодателството и хората, каза Дугачки.
