Въпросът със санкциите, които Европейският съюз наложи на Русия, отново стана актуален в България – заради предизобрната борба. Какви точно са наложените санкции и какви са сроковете им на действие, ще разгледаме в следващите редове.
Европейският съюз наложи три вида санкции на Русия заради действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна (регламент на Съвета на ЕС 833/2014, поправен с регламент 960/2014 и регламент 1290/2014). Тези санкции важат на територията на Европейския съюз и само за европейски граждани и регистрирани в ЕС компании.
Първият вид са т.нар. икономически санкции, като засега те важат до 31 юли, 2017 година. Съгласно решението на Европейския съвет (органът, който се състои от лидерите на всички страни-членки на ЕС включително България т.е. премиерите и президентите според вида на управление на съответната държава), се забранява "пряката или непряката продажба, доставка, трансфер или износ на стоки и технологии с двойна употреба". Тези санкции обхващат финансовия, отбранителния и петролния сектор на руската икономика. Специално по отношение на последния сектор е забранен износът на оборудване и технологии, свързани с дълбоководни нефтени проучвания, включително за шистов петрол и за производство. Отделно има и забрана за „предоставяне на услуги“ за проучване и сондиране за добив на нефт. Специално за финансовия сектор важи забрана за „пряката или непряка покупка, продажба, прeдоставяне на брокерски услуги или помощ при емитирането или друг вид търговия с прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар с падеж над 90 дни, емитирани след 1 август 2014 година“, като посочените поименно руски институции, за които важи забраната, са „Сбербанк“, ВТБ, позната в България покрай сагата с Vivacom, “Газпромбанк“, „Внешнекомбанк“ и „Роселхозбанк“. За военния сектор също са изброени поименно руските компании, които попадат в списъка на санкциите, а сред тях личат имената на „Алмаз Антей“, предприятието „Калашников“, военния завод в Тула.
Интересен факт е, че според чл. 10 от Регламент 833/2014 физическите и юридически лица, обект на описаните санкции, не носят отговорност, ако ги нарушат, но не са знаели, че с действията си нарушават санкциите.
Вторият вид санкции са т.нар. визови ограничения за физически лица – руски граждани и членове на структурите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, както и замразяване на икономически активи на руски юридически лица. Те важат до 15 март, 2017 година. Списъкът включва 151 физически лица и 37 предприятия.
Третият вид санкции не е на хартия срещу Русия, но на практика се получава точно така. Става въпрос за забрана да се внасят стоки от Крим и Севастопол в ЕС, като конкретно има пълна забрана за каквито и да е отношения в сектора на туризма. Регистрирани в ЕС компании и европейски граждани не могат да купуват недвижима собственост в Крим или да финансират неевропейски компании, които се занимават с такава дейност. Тези санкции важат до 23 юни, 2017 година. Ето ТУК има и календар с решенията на Европейския съвет относно санкциите срещу Русия.
Отговорът на Русия
Москва наложи контрасанкции на ЕС, но те се отнасят само за селското стопанство. Забранен е вносът на прясно, охладено или замразено говеждо, свинско, пилешко месо, както и осолено месо, колбаси, жива риба и морски дарове, мляко и млечни продукти, но не и специални млечни продукти без лактоза за диабетици, пресни плодове и зеленчуци и сол. По отношение на вноса на плодове и зеленчуци в Русия не е забранено да се внася разсад на картофи, лук и ГМО царевица. Няма ограничение и за внос на консервирани селскостопански продукти.
Русия наложи същите ограничения и за вноса от САЩ.
