Ако Владимир Путин има от какво да се страхува, това е защото руснаците ще забравят как да танцуват. Това е неочаквана метафора, но, по наше мнение, може да помогне да се разберат по-добре причините за спадащия рейтинг на руския президент.
Според анкетите на Центъра „Левада“ одобрението на президентството на Путин през януари 2019 г. е спаднало до 64% и оттогава е останало на това ниво. Това е с 25% под максималния рейтинг на одобрение от 2010 г. (фиксиран през юни 2015 г.) и само с 3% над минималния (ноември 2013 г.). Оценката на общата ситуация в страната изглежда по-тревожна: балансът на отговорите на въпроса дали страната се движи в правилната посока стана отрицателен в началото на 2019 г.
Не знаем и не можем да знаем със сигурност какво е предизвикало такова рязко (макар и не катастрофално) понижение на президентския рейтинг, както и промяна в баланса при оценката на вектора на развитието на страната. Все пак става дума за усещанията и опита на десетки милиони хора и това е деликатен въпрос. Понякога и самият човек не знае каква е причината да промени настроението си.
Но ако игнорираме моментното, тогава все пак можем да очертаем дълбоките процеси, които формират доминиращите тенденции в социално-политическото пространство. Това се опитахме да направим в книгата, която ще бъде издадена през април във Великобритания под провокативното заглавие „Путин срещу Хората“. Нашето проучване - няколко вълни от проучвания, задълбочени интервюта и анализ на данни от социалните мрежи - отне 6 години. Ние си поставихме за цел да опознаем Путин така, както го познават руските му граждани, и да се опитаме да обясним удивителното явление на неговото политическо дълголетие не от поведението на самия президент, а от поведението на руското общество в цялото му разнообразие. И един от основните изводи на нашата книга е, че популярността на Путин се основава не толкова на любовта на руснаците към него, а на отношенията на руснаците помежду им.
При анализа на руския обществен и политически живот е обичайно да се подчертава политическата част, изравнявайки значимостта на действителния социален компонент. Всъщност по различни причини социалният фактор играе ключова роля при определянето както на съдържанието, така и на динамиката на руската политическа система. За да обясним една от тези причини, се обръщаме към темата за танца.
Докато танцуваме, можем да започнем да обичаме музикант, чиято песен чуваме, но не защото е близо до нас, а защото музиката му ни позволява да почувстваме емоционална интимност с другите - както с партньора, така и с всички хора, които танцуват около нас. По-късно, когато чуем същата мелодия, ние неволно си спомняме това чувство за единство, тази незабравима връзка, макар и мимолетна, но все още силна и емоционално наситена.
Така Путин се оказа скъп за милиони руснаци, не защото установи някаква лична връзка с тях, а защото под музиката, която свиреше, се чувстваха като част от нещо по-голямо, иманентно, вълнуващо, може би дори малко опасно. По време на събитията в Крим и Донбас руснаците започнаха не само да гледат повече телевизионни новини, но и да ги обсъждат все повече и повече. За мнозина политиката се превръща от лично и в много отношения омразно нещо в нещо почти свещено, животът им беше изпълнен с чувство за връзка, единство с другите и приятни емоции - гордост, надежда, доверие.
Важно е да се отбележи, разбира се, че Кримската рапсодия не само сближи хората, но и ги раздели. Далеч не всички руснаци одобриха методите на "обединение" с полуострова и още по-малко се ощастливиха от войната в Донбас и развалените отношения с Европа и САЩ. Опозицията, закалена по време на протестите на площад "Болотная", отдавна се е научила да слуша не тази музика, която повечето хора чуват.
Навикът да не включват телевизията позволи на опозиционно настроените граждани да се противопоставят на по-ранните опити за създаване на прокремълски консервативен консенсус, било то около обидените чувства на вярващите, опасностите от пропаганда на неконвенционален секс или осиновяване от руски сираци от американци. Още през 2013 г. социологическите проучвания показаха, че хората, за които телевизията не е основният източник на новини, разглеждат подобни въпроси по различен начин от повечето от респондентите.
Украинската криза изостри този разрив. Оскърблението на чувствата на вярващите и пропагандата на ЛГБТ бяха, макар и раздути, сравнително маргинални, и при желание, те биха могли да бъдат избегнати при общуване с колеги, роднини и приятели. От Крим, нямаше къде да се избяга. Масовият екстаз от "завръщането в родината" беше отвратителен за отделните граждани, в много отношения, защото подчертава тъжната им изолация. Тъй като не можеха да поръчат друга музика, те предпочетоха да си сложат слушалки. А ентусиазираното мнозинство с облекчение продължаваше да ги игнорира.
И какво стана сега? В края на краищата, музиката не престана да звучи и дори суровите незначителни бележки на икономическата криза не объркаха никого повече от 4 години.
Всяка песен, разбира се, може да стане отегчителна рано или късно и може би за някого именно умората от Кримската рапсодия предизвика промяна в отношението към Путин, както и към оценката на ситуацията в страната като цяло. Но ако причината за възхода на Путин беше в усещането за единство, то причината за неговото условно падане може да се открие в загубата на същото чувство.
Една-единствена надеждна версия тук не може да има, но, все пак, основната ни хипотеза е, че в един момент руските граждани се огледаха и започнаха да забелязват, че всеки започва да танцува поотделно един от друг. Пенсионната реформа, разбира се, изигра своята роля, както и празните предизборни изявления за прекратяване на кризата и подобряване на благосъстоянието на обикновените хора.
По такъв начин несъгласията се появиха не само и не толкова с властите, колкото и със съгражданите, които се опитваха да разберат дали да продължат да бъдат ентусиазирани, или вече може да започнат да се притесняват. Хармонията се превърна в дисонанс. Ритъмът на общия танц се разпадна. Усещането за бързо възникващо единство бе заменено от страха от самотата. И музикантът на бала изведнъж се оказа излишен.
Ако сме прави, тогава спасението на Путин не е в неговите ръце. След като загубиха интерес към танците, руснаците се върнаха към личните си грижи. Те имат за какво да се погрижат, защото кризата засегна всички. Ако икономиката тръгне нагоре, тогава има основания да се смята, че рейтингът на Путин няма да спадне още и може дори да нарасне леко. Но това ще означава връщане към състоянието на 2012–2013 г., когато Путин беше одобрен ситуационно и не го обичаха безусловно.
Мнозина, разбира се, могат да му бъдат благодарни за Крим и за радостта от "изправянето им от коленичене", но дори и тях не може да радва само паметта за миналото. Хората искат нови усещания и само те могат да решат под каква нова музика са готови да се върнат, за да се изправят един срещу друг и, ако имат късмет, да намерят в очите на другия повод отново да обичат музиканта. Който и да е той.
