Кремъл вече не бърза официално да признае резултатите от псевдореферендумите в окупираните области на Украйна и след това да ги анексира. Това се казва в материал на изданието Медуза*.
Заседанието на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент), на което тези територии евентуално могат да бъдат обявени за част от Руската федерация, трябва да се проведе на 4 октомври. Припомняме, че по-рано редица руски медии, включително контролираните от Кремъл, съобщиха, че това ще се случи на 30 септември.
Държавната дума (долната камара на руския парламент) начело с председателя ѝ Вячеслав Володин също се подготвяше за прибързано разглеждане на законопроекта за анексирането на украинските региони. Но по-късно Володин се поправи, че срещите, на които ще се разглежда "анексирането" на украинските територии, ще се проведат на 3 и 4 октомври. "Володин, както винаги, беше готов да изпревари събитията", казва сега източник, близък до администрацията на президента Владимир Путин, цитиран от "Медуза".
Според друг високопоставен вътрешен източник причината Кремъл да не бърза е, че в правителството са осъзнали, че в момента ефектът от подобен ход ще бъде почти нулев на фона на обявената частична мобилизация. Ръководството на страната, според източника, е наясно, че не е успяло да убеди обикновените руснаци в необходимостта от присъединяването на тези украински региони.
Друг вътрешен човек не изключва възможността Кремъл умишлено да не бърза с анексията, за да си остави шанс за евентуални преговори със Запада по украинския въпрос.
След обявяването на резултатите от фиктивните референдуми Кремъл обмисля евентуални оставки на лидерите на проруските сепаратисти Леонид Пасечник и Денис Пушилин. На тяхно място вероятно ще бъдат изпратени руски служители, а двамата ръководители на двете отцепнически републики ще станат сенатори. За тези оставки, според изданието, лично е настоявал първият заместник-ръководител на администрацията на Путин, който отговаря за Донбас, Сергей Кириенко.
Освен това, "Медуза" вече изтъква какво би било официалното оправдание на Кремъл да не одобри анексирането на всички окупирани украински земи, в които се проведоха т.нар. референдуми. Руската медия посочва, че режимът на Путин дал за задача изпълнение на определени показатели и по-точно: 90% от имащите право на глас да гласуват в допитванията и от тях поне 90% да са "за" присъединяване към Руската федерация.
Съгласно публикуваните от контролираната от Кремъл руска държавна информационна агенция ТАСС малко след полунощ на 28 септември данни за т.нар. референдуми, в Херсонска област са гласували 571 001 души, но според официални украински данни от 2019 година населението на областта тогава е било 1 032 668 души. В Запорожка област, според руската информация, са гласували 541 093 души, само че към началото на 2015 година украинските официални данни са, че там живеят 1 698 846 души. В Донецка област, според руските данни, са гласували 2 131 207, а към началото на 2015 година по украинските официални данни там са живели 4 288 258 души. В Луганска област, според тиражираните руски данни са гласували 1 662 607 души, а по украинските официални данни към 2018 година населението е 2 166 710 души.
В Украйна около 14-15% от населението са деца и младежи т.е. хора, които нямат право да гласуват. Макар че преди гласуването усилено се говореше как и хора под 18 години трябвало да гласуват, а предвид видимите злоупотреби във фарсовия вот кой знае дали няма и такива. Дори и с многобройните жертви от подпалената от Владимир Путин война, всеки сам може да сметне при всички тези параметри дали посочените от руснаците гласоподаватели, дори и при изрядно проведени референдуми (пример, че не е така: Самите руснаци пуснаха кадри, показващи колко фалшиви са т.нар. референдуми (ВИДЕО), отговарят на процента участвали, който според "Медуза" Кремъл е поставил като условие за бъдещо присъединяване към Руската федерация.
Ето приблизителни изчисления, с уговорката, че населението на различните области се е променяло през годините, което значи и процентът на деца и младежи. Отделно идват машинации при т.нар. референдуми, жертви на войната, принудително преселени в Русия и т.н.:
1. Донецка област: 4 288 258 минус 15% деца и младежи (643 239 деца и младежи) = 3 645 019 имащи право на глас. При уж гласували 2 131 207 души, това прави 58,47% подали вот от имащите право на глас.
2. Луганска област: 2 166 710 минус 15% деца и младежи (325 007 деца и младежи) = 1 841 703 имащи право на глас. При уж гласували 1662 607 души, това прави 90,27% подали вот от имащите право на глас.
3. Запорожка област: 1 698 846 минус 15% деца и младежи (254 827 деца и младежи) = 1 444 019 имащи право на глас. При уж гласували 541 093 души, това прави 37,47% подали вот от имащите право на глас.
4. Херсонска област: 1 032 668 минус 15% деца и младежи (154 900 деца и младежи) = 877 768 имащи право на глас. При уж гласували 571 001 души, това прави 65,05% подали вот от имащите право на глас.
Друг момент при т.нар. референдуми бе опасението, че на тях вероятно са принуждавани да участват и непълнолетни. Според съобщение на Украинската служба за безопасност в прехванати разговори на окупационната власт се е обсъждала възможността да се разшири "базата за гласуване" с 13-17-годишни юноши, които да бъдат придружавани от своите родители, настойници или от представители на домовете за сираци.
Официално обаче руското външно министерство обяви, че т.нар. референдуми били проведени по всички правила и норми на международното право.
В момента основният проблем за Кремъл си остава недоволството на руснаците от мобилизацията. Според източници на "Медуза", в Русия вече е проведено закрито проучване на общественото мнение по тази тема по нареждане на Кремъл и резултатите от него никак не са се харесали на властите (източниците не дават точни числа). "Всички бяха разтърсени" от резултатите от анкетата, обяснява един от източниците.
Същите източници твърдят, че в Кремъл все още се надяват да потушат недоволството главно чрез пропагандаторите и чрез публични процеси заради незаконно мобилизирани граждани, за което ще бъдат нарочени военните комисари.
* Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията се намира в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна..."
