През февруари 2024 г. "Медиазона" публикува голяма база данни за криминални разследвания на руското Министерство на вътрешните работи. Тогава стана ясно, че в нея попадат почти 97 хиляди имена, включително на европейски политици и чиновници, а също и на чужденци, които руското следствие смята за наемници на украинските въоръжени сили. В това число попадаха и българи: Русия издирва трима българи, воювали в полза на Украйна.
Сега медията е актуализирала данните и е открила, че московските следователи продължават да включват в списъка на издирваните лица все повече политици от Европа. Междувременно руснаците пуснаха за издирване и украинския президент Володимир Зеленски, но бързо се отказаха: След няколко дни търсене руското МВР се отказа да издирва Зеленски и Порошенко.
Новите имена
11 московски отдела на Министерството на вътрешните работи постоянно обявяват чужденци за издирване по политически мотивирани наказателни дела. Сред тях са десетки европейски политици и длъжностни лица, включително министър-председателят на Естония Кая Калас: След Кая Калас: Русия издирва и вътрешния министър на Естония.
В актуализацията са добавени 9 хиляди нови имена, а 7500 са били изключени от списъка, пише "Медиазона". При търсене на тримата българи, издирвани от Русия за това, че са се сражавали в подкрепа на Украйна - Цветлан Бориславов Благоев (роден през 1980 г.), Иван Калчев (1978 г.) и Димитър Красимиров Петков (1978 г.) - в базата се появява информация, т.е. те още не са изключени. Там е и Христо Грозев - разследващият журналист, обявен за издирване от Москва.
За три месеца службите за сигурност на Русия са включили в списъка на издирваните лица още няколко десетки политици от Литва и Латвия, ръководителя на община Прага 6 Якуб Старек, ръководителите на няколко полски града, двама министри и директора на полицията в Естония, както и Зеленски, но, както стана ясно, той много бързо беше изключен от списъка.
Списъкът на лицата, срещу които Русия води наказателни дела във връзка с демонтирането на съветски паметници в Европа, продължава да расте.
Снимка: Getty Images
Отмъщение за демонтажа на съветски паметници
Най-забележимо е масовото издирване на бивши депутати от латвийския Сейм (парламента в Латвия), които са гласували за оттегляне от договора с Русия за опазване на паметниците - това е позволило те да бъдат разрушени. През февруари само 59 от 68-те депутати, гласували „за“, бяха в списъка на Министерството на вътрешните работи в Москва. Сега в базата данни са се появили още шестима - това още веднъж потвърждава мотива за тяхното преследване.
В Литва, освен членовете на градските съвети на Вилнюс и Клайпеда, сега се издирват и техни колеги - депутати и чиновници от Паланга и Паневежис. Както и преди, мотивите са очевидни - в тези градове през 2022 г. бяха демонтирани паметници на съветски войници.
В момента се издирват общо 88 латвийски и 66 литовски политици от различни нива.
Полските списъци с издирвани лица бяха допълнени от кмета на Малборк Марек Чоржевски, бившия кмет на Бжег Йежи Врембяк, както и от ръководителите на общинските управи на Прушков (Кшищоф Чебула), Седлце (Яцек Колесински) и Собутки (Мирослав Ярош). Всички тези градове и общини се появиха в руските медии в материали за разрушаването на съветски паметници.
В Чехия бивши и настоящи членове на общински съвети са обявени за издирване, включително настоящият ръководител на община Прага 6 Якуб Старек. През 2019 г., още в предишния състав, тези общински съветници участваха в гласуването за събарянето на паметника на съветския маршал Иван Конев.
Най-високопоставеният политик в руския списък на издирваните лица в началото на 2024 г. е естонският министър-председател Кая Калас. В рамките на три месеца към нея се присъединяват бившият ръководител на естонското външно министерство Урмас Рейнсалу, ръководителят на Министерството на вътрешните работи Лаури Лаанеметс и бившият началник на естонската полиция Елмар Вахер.
Още: Киев към Москва: Издирването на Зеленски е нищожно и е акт на отчаяние
Постоянно попълване на списъка с "чуждестранни наемници"
„Чуждестранните наемници“ - това е друга любима тема на ръководителя на Разследващия комитет на Русия Александър Бастрикин. На заседание през март в Донецк той заяви, че вече се издирват „около 700 чужденци“ по тази категория дела.
Използвайки различни бази данни, в които се събират имената на предполагаеми чужденци в редиците на Въоръжените сили на Украйна, "Медиазона" е идентифицирала около 500 имена в базата данни на Министерството на вътрешните работи. По-голямата част от тях са от Беларус и Грузия (по 100), както и Великобритания (93).
От Израел има 27 души, от САЩ и Канада - по 21, от Германия - 14, от Ирландия - 13, от Латвия - 10, а 101 са от други страни, включително България.
