Когато в края на февруари Русия нахлу в Украйна, Александра Гармашапова започнала да събира реакции на хората, които са срещу войната. Първото етническо малцинство в Русия, обявило се "против", бяха бурятите, разказва тя. Това са азиатските граждани на Русия, които по-късно, основно заради зверствата в Буча, се превърнаха в "лицето на войната" в Украйна и си спечелиха прозвището "бойните буряти на Путин".
Автономната република Бурятия, административна единица на многонационалната Руска федерация, се намира близо до Монголия. В сравнително бедния регион, намиращ се около езерото Байкал, има три начина хората да изкарват някакви пари, казва Гармашапова: да работят в мините в Северна Русия, да станат трудови емигранти в Южна Корея или да се запишат в армията.
Последното доскоро било доходоносна работа. Поради близостта на Монголия и Китай в региона са разположени много военни бази. Но от края на февруари всичко е променено, а военната служба вече е дейност, опасна за живота.
"Трудно е да си представим по-голям расизъм от този в Русия"
Стотици буряти се обръщат към Александра Гармашапова с молба за помощ, разказва младата жена. Военнослужещите и техните семейства питат как могат да прекратят трудовите си договори и да се измъкнат от Украйна. В крайна сметка била основавана фондацията "Свободна Бурятия".
Хората от Централна Азия често са възприемани като второкласни трудови мигранти в Русия. Това е нещо, което бурятите също чувстват, посочва Гармашапова. Те се сблъскват с расизма и шовинизма в Русия. Фактът, че Москва иска да "освободи" друга страна точно от такива структури, да я "денацифицира", се възприема с възмущение от много буряти, казва тя. Причината е, че е трудно "да си представим по-голям расизъм и повече нетърпимост към други народи от тези в Русия", казва активистката.
Внезапна и пълна мобилизация
Когато Владимир Путин обяви т.нар. частична мобилизация в средата на септември, Гармашапова, която сега живее в Чехия, се намирала в Казахстан. При нея постъпили стотици запитвания от буряти, които се страхували, че ще бъдат призовани в армията. Те търсели съвет как могат да се измъкнат от Русия. В Бурятия, казва Гармашапова, властите буквално хващали хората от улицата, за да ги изпратят на фронта.
Идвали в домовете на хората посред нощ, за да им връчат призовки за наборната комисия. Дори братът на неин познат, който бил мъртъв от години, бил призован и още много "студенти, пенсионери и многодетни бащи, казва Гармашапова. Тя обвинява държавното ръководство в лъжа: на много места мобилизацията не е била частична, както било обявено, а пълна.
Фондация "Свободна Бурятия" организира пътувания с автобуси за прехвърлянето на хора през границата в Монголия. На други, които сами са успели да избягат там, Гармашапова помага да се установят на новото място. Други бягат в Казахстан. Според Министерството на вътрешните работи на страната, през трите седмици след обявяването на мобилизацията от Путин в Казахстан са пристигнали около 200 000 руснаци. Повечето от тях междувременно са се преместили в друга държава, но най-малко 70 000 руснаци са новорегистрирани в Казахстан и разполагат със собствени данъчни номера.
Ако разговаряте с етнически казахстанци, казва Гармашапова, ще срещнете почти само такива, които подкрепят Украйна: "И двете страни бяха в Съветския съюз, и двете бяха деградирали по онова време, и двете бяха подложени на глад", припомня тя.
Централноазиатските държави срещу Русия?
Това е и причината ръководството на страните от Централна Азия, особено президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, да действат изненадващо независимо от Русия. Неведнъж централноазиатските държави са отправяли и критични призиви към руските си съседи. Все още нито една централноазиатска държава не е признала фалшивите "референдуми" в Източна Украйна.
В началото на месеца Казахстан отказа да изпълни искането на Русия да изгони украинския посланик. В същото време няколко банки от региона преустановиха плащанията с руската банкова карта "Мир". В средата на септември и Казахстан прекрати сътрудничеството с "Мир" - руската алтернатива на западните кредитни карти. Узбекистан и Таджикистан смятат да последват примера ѝ.
Не ги приемат само с отворени обятия
Но се чуват и критични гласове. В Казахстан политикът Мухтар Тайшан поиска границата да бъде контролирана, дори предложи тя да бъде затворена за руснаци. Пред агенция Ройтерс той заяви, че не е ясно кой точно пристига и дали влизащите руснаци подкрепят Путин или не. Журналист от медийния портал "vlast.kz" зададе въпроса дали трябва да се приемат с отворени обятия онези, които дискриминират централноазиатците в Русия.
За Гармашапова всички тези изявления са популистки. Те показват, че отношенията между етническите казахи и руснаците не винаги са били лесни и в Казахстан, смята тя.
Източник: Дойче веле
