Руските войници избягаха от град Балаклея в Харковска област през септември, по време на едно от най-жестоките поражения на Владимир Путин в Украйна. Но оставиха следите си навсякъде.
Агенция "Ройтерс" публикува мащабно разследване на изоставена руска база в малкия крайречен град в региона на Изюм. Там разследващите журналисти Мария Цветкова, Антон Зверев и Мари Сато, както и фотографът Зохра Бенсемра, са открили хиляди страници с документи. Прегледали са над 1000 от тях, които описват в детайли вътрешните планове на руската армия и хвърлят нова светлина върху събитията, довели до хаотичното отстъпление от Харков.
Бетонни стъпала водят към мазето на изоставения им щаб в този малък град в Източна Украйна. Зад стоманената врата с надпис "Командна група" има бункер с мирис на влага. Документи, някои от които овъглени, са натъпкани в пещ. Други са разпръснати по пода.
В тетрадка с цветя офицер е оставил скица на войник и е размишлявал за връщане у дома. Ръкописните страници на книгата, общо 91 на брой, съдържат и друга информация - координати на руски разузнавателни части, записи на обаждания от командири, подробности за сражения, убити, унищожено оборудване и сведения за срив в морала и дисциплината сред руснаците.
В седмиците преди това поражение руските сили вече изпитват сериозни затруднения в наблюдението и електронната война. Използват безпилотни самолети, управлявани от зле обучени войници. Оборудването им за заглушаване на украинските комуникации често излиза извън строя. Към края на август, както показват документите, силите са били изтощени, застигнати от стрес, дезертьорство и смърт. Две подразделения, съставляващи около една шеста от общия брой на силите, са действали с едва 20% от пълния си състав.
Документите разкриват също така нарастващата ефективност на украинските сили и показват как може да се развие оттук нататък войната, в която Русия вече е подложена на силен натиск на юг и изток. В седмиците преди отстъплението си руските сили около Балаклея са подложени на тежък обстрел от ракетни установки HIMARS, доставени от САЩ. Прецизните ракети многократно поразяват командните им пунктове.
Руски офицер, служил три месеца в Балаклея, описва пред „Ройтерс“ усещането за заплаха, надвиснало над окупаторите в онзи момент. Един от приятелите му е окървавен до смърт в началото на септември след украински удар по команден пункт в близкото село. "Това е игра на рулетка", казва офицерът. „Или имаш късмет, или нямаш. Ударите могат да паднат навсякъде“.
В документите от бункера като командир на руските военни сили, действащи от Балаклея, е посочен полковник Иван Попов. Попов и много от висшите му офицери принадлежат към 11-и армейски корпус, част от Балтийския флот на Русия. През 2017 г. официалният вестник на въоръжените сили на страната публикува профил на Попов, в който се казва, че той е служил във войната на Русия срещу сепаратистите в Чечня и при нахлуването в Грузия през 2008 г. Бил близък с офицерите си и „мотивиран да постигне успех". Съпругата му потвърждава пред „Ройтерс“, че той е командвал сили в Източна Украйна, а самият Попов не е отговорил на молбата за коментар.
Силите в Балаклея включват комендант, който отговаря за контрола върху местното цивилно население. В документите той е записан с псевдоним - комендант В. "Гранит". Според украински служители той е ръководил поне един център за разпити, където цивилните са били бити и разпитвани с помощта на електрошокове.
Разследващите проверяват автентичността на документите, като посещават пет изоставени военни поста в Североизточна Украйна, чиито координати са записани в тайника. Във всички случаи местните жители потвърждават, че там са били разположени руски сили. Репортерите на "Ройтерс" също така са интервюирали петима войници, служили в Балаклийския отряд.
Живот под окупация
В началото на март руските войски окупират Балаклея. На юг се намира контролираният от Москва регион Донбас, а на север - Харков. Войниците на Путин завземат занемарен комплекс за ремонт на автомобили в покрайнините на града. Той се превръща в команден център за Балаклея и десетки околни села. Именно тук, в мазето, е открито скривалището с документи.
Руски хеликоптери и дронове постоянно кръжали над базата, казва Владимир Льовочкин - местен жител, който е управлявал обекта преди пристигането на руснаците. Десетки ракетни установки ГРАД и други военни превозни средства са били паркирани на територията на пункта, добавя той.
В командната зала има бюра, подредени в правоъгълник. На всяко от тях е поставена червена табелка с името на военна секция - координация на бойните действия, електронна война, разузнаване, безпилотно въздушно оборудване. Командирите на секциите, включително комендантът, отговарящ за цивилното население, се срещали тук ежедневно, според документите. От "Ройтерс" са идентифицирала поне 11 офицери, присъствали на тези срещи.
Списъците на личния състав показват, че новобранци от контролирания от Москва украински регион Луганск (вече анексиран от Путин) се сражавали заедно с мъже от 11-и армейски корпус на Русия. Войниците пишат по стените на базата и разлепват листовки, в които предупреждават, че ако се изтеглят, "Украйна ще се превърне в нацистка държава". Нападателите носели със себе си стари съветски карти на Украйна. В базата е оставен и плакат с предупреждение към войниците: "Не пушете, не хвърляйте боклук".
Вече цитираният дневник, попълван от неизвестен офицер, съдържа координати на руското военно разузнаване и други части, разпръснати из района. Едно от подразделенията е превзело детска градина в Балаклея.
Льовочкин - бившият ръководител на обекта, заявява, че украинските следователи са посещавали базата многократно, откакто руснаците са се оттеглили. Миньорите все още премахват боеприпасите. "Всичко е минирано", казва той. "Те наистина се защитаваха". Базата е служила и като център за задържане на пленени украински ветерани. Един от тях разказва, че му сложили качулка, бил пребит и хвърлен в мазе, където е държан 6 дни заедно с още няколко души.
Други били задържани в полицейския участък в Балаклея. Двама мъже - пожарникар и инспектор в службите за спешна помощ - заявяват, че техните арестанти ги биели с дървени бухалки и използвали електрошок. Руските войници многократно разпитвали инспектора за разговорите му с неговия ръководител в Харков. Обвинявали го, че е съставил списък на украинци, които са сътрудничили на руснаците, което той отрича. Пожарникарят казва, че е обвинен в укриване на оръжие и организиране на местна партизанска група, като също отрича.
Албина Стрилец - 33-годишна координаторка на логистиката в службите за спешна помощ, разказва, че тя и други жени са били задържани само защото били "проукраински настроени". "Чух как бият мъжете толкова жестоко, че в един момент руски войник каза: "Донесете чувал за трупове", разказва тя. "Друг път чух как изнасилват жена на горния етаж и тя плаче в продължение на часове".
От пресслужбата на Кремъл и от Министерството на отбраната в Москва са отказали коментар за събитията в Балаклея. Русия продължава да твърди, че не посяга на цивилни - въпреки многобройните доказателства за противното.
Областната полиция в Харков съобщи, че украинските следователи са открили 22 стаи за мъчения в новоосвободените градове и села в региона.
В кабинет срещу полицейския участък роднини на затворници понякога се обръщали с молба към руснака, известен като комендант В. "Гранит", да освободи техните близки. 57-годишната Тетиана Товстокора - директорка на училище, разказва, че съпругът ѝ е бил игнориран, когато потърсил информация за задържането ѝ, продължило няколко дни.
При окупацията голяма част от полицейската охрана на населението е поверена на силите от сепаратисткия Луганск. Документите показват, че това е група с още по-малко ресурси от руските им колеги. Един от ефрейторите от Луганск е бил на 64 години. Друг боец е бил лекуван от рани по пръстите, след като част от пушката му се е взривила. Тя е разработена в края на XIX в. и е излязла от производство преди десетилетия.
Таблицата в бункера в Балаклея показва, че обикновеният руски сержант получава 202 084 рубли (3200 долара) месечна заплата плюс бонуси, докато сержант в сепаратистките сили взема едва 91 200 рубли (1400 долара). Ръководителят на рота от Луганск е записал в един документ, че 8 от неговите подчинени имат предишни присъди - включително един човек за изнасилване и сексуално посегателство.
Малка руска победа
На 19 юли - четири месеца след завземането на района, руските окупатори се сблъскват с първото сериозно предизвикателство от страна на въоръжените сили на Украйна, показват документите. На редовното сутрешно съвещание в бункера докладите, представени на командира - полковник Попов, са нормални: предишната нощ е била сравнително спокойна и вражеските позиции са били непроменени. В дневния ред за деня - няколко планирани артилерийски обстрела на украинските позиции. Но в ранния следобед колона украински войници, подкрепени от танкове и под прикритието на артилерийски обстрел, атакува руската фронтова линия при Храково - село в северозападния край на територията, държана от Балаклийските сили.
Военнослужещи от 9-и мотострелкови полк на Русия се укриват в склад за зърно в Храково. Към 15:00 ч. руски войник се обажда по радиото на командирите си в Балаклея и съобщава, че позицията му е превзета и трябва да се оттегли. Той иска да се извършат артилерийски удари, за да се унищожи позицията, която изоставил. След това комуникацията била прекъсната. Друг войник пише в белженика си: "Боеприпасите свършват". Командирът на Западния военен окръг обаче нарежда, че "Храково не трябва да се предава", се казва още в записите.
В крайна сметка руските сили пращат подкрепления, вдигат във въздуха хеликоптери и към 18 ч. украинците започват да отстъпват. Руснаците губят един танк, два бронетранспортьора и друго оборудване. 39 души са ранени, 7 са загинали, а 17 са обявени за безследно изчезнали, според доклада, който е представен на Попов на 21 юли. Сред загиналите руснаци е ефрейтор Александър Евсевлеев - командир на танк. Коремът му е бил разкъсан, което е разкрило червата му, и е имал наранявания от шрапнели в горната част на дясното бедро. Родителите му заявяват, че позицията му била обстрелвана от украински хеликоптер.
Няколко руснаци получават медали за храброст по искане на Иван Попов.
Близо до точката на пречупване
Документите в бункера показват, че руските командири са знаели много добре за недостатъците на своите сили. На 20 юли силите на Балаклея най-накрая получават три готови квадрокоптерни дрона Mavic-3. Те обаче не са били готови да летят, тъй като софтуерът им все още не е бил инсталиран. Междувременно украинските сили издигат дронове над руските позиции, като задачата им станала още по-лесна, защото две от трите смущаващи устройства на руснаците излезли от строя и се нуждаели от ремонт, според бележка към доклада на звеното за електронна война.
Ежедневният доклад от 21 юли съдържа още по-тревожни новини за полковник Попов - руската разузнавателна служба ФСБ е научила, че украинските сили са докарали в района три високоточни ракетни установки HIMARS. Украйна е посочила местоположението на един руски команден пункт и четири склада, които са били използвани от силите в Балаклея.
Три дни по-късно, на 24 юли, авторът на дневника записва, че при удар с HIMARS са убити 12 руски войници от 336-а бригада морски пехотинци на Балтийския флот. Това допълнително подкопава морала и дисциплината сред войниците.
Артьом Щанко е командвал взвод, който е бил в разгара на битката в Храково и е претърпял тежки загуби. Той отказал заповед на ротния си командир да "изпрати хората си под артилерийски огън". Друг войник идентифицира командира като Виктор Альохин, който действал от команден пункт близо до Храково. Самият Альохин потвърждава, че е командвал рота по време на битката, но отказва да коментира повече. В базата в Балаклея анонимният автор на бележника пише на 24 юли, че на Щанко му предстои дисциплинарно наказание. Накрая командирите го преместили в друго подразделение. Щанко все още се сражава в Украйна.
В тетрадката е записан и случай на дезертьорство - на Роман Елистратов, ефрейтор в 9-и мотострелкови полк, който е усетил цялата сила на украинското нападение. Има данни и за войник, който умишлено се прострелял в ръката, за да избегне по-нататъшни участия в бойните действия.
"Няма никакви доставки"
Към края на юли руските офицери са убедени, че украинските сили подготвят контраофанзива, за да "поемат контрола над Балаклея", показват документите в бункера. Прехванатите комуникации сочат, че атаката е неизбежна. Някои от съобщенията са от мобилни телефони, регистрирани в Естония, Великобритания, Нидерландия и САЩ. Руските офицери в командния бункер стигат до заключението, че телефоните са притежание на наемници или чуждестранни инструктори, които помагат на украинската армия.
Приблизително по същото време в Балаклея пристигат руски експерти по военна електроника. Те искат да видят дали руската система "Поле-21" за заглушаване на спътниковите навигационни системи може да бъде адаптирана за противодействие на HIMARS, според ежедневния доклад от 4 август. През следващите седмици обаче поне 3 руски командни пункта в Североизточна Украйна са били поразени от ракети, изстреляни с HIMARS. Изправено пред засилените украински атаки, командването в Балаклея се заема с привличане на повече войници. Въпреки това данни от 30 август показват, че силите са само 71% от пълния състав. Според същата таблица - някои части са в много по-лошо състояние. Вторият щурмови батальон има 49 души личен състав, а е трябвало те да са 240. 9-а бригада BARS, която по принцип е нередовна част, е била на 23% от предвидения личен състав.
Що се отнася до оборудването - на 25 юли руснаците са имали пет безпилотни самолета, а в края на август те са само два. Осемте бронетранспортьора са намалени до три. Останали са им 4 противотанкови оръжейни системи "Фагот", което е с 20 по-малко от края на юли.
Руски офицер описва пред журналистите опитите си да отблъсне последователни украински атаки през август, без да разполага с адекватни доставки на оборудване. Малкият дневник, който е водил в окопите по време на тримесечната си ротация, рисува ужасна картина. Дните са отбелязани с надраскани бележки с надписи "Атака" и "Избягал от обкръжение" или с имената на другари, убити в боя. 27 август е отбелязан просто като "най-лошият ден". Тогава, казва той, позицията им е била подложена на тежка артилерийска атака и един от приятелите му е загинал в ръцете му. "Нямаше никакви запаси от боеприпаси или дронове. Нашата артилерия не отговаряше на украинските атаки", казва офицерът.
Хаос и отстъпление
Контраофанзивата на Украйна в област Харков започва на 6 септември. Руски военнослужещ, който е бил в Храково през този ден, казва, че украинците първо атакували руските позиции с артилерия. До вечерта украинските сили ги заобиколили и на войниците на Путин им било заповядано да отстъпят от селото.
Битката продължава. Между 6 и 8 септември са нанесени прецизни удари по командния център в Балаклея. Льовочкин - местният жител, който преди това е управлявал обекта, казва, че цялото съоръжение е избухнало в пламъци. От развалините са извадени десетки тела на руски войници, добавя той.
Наталия и Виктор - възрастна двойка, която живее на по-малко от 300 метра от бункера - казват, че са чували постоянни украински удари през последните дни на окупацията. Когато на 8-и атаките престанали, съпрузите видели 30 войници, много от които ранени, да куцукат по пътя в режим на отстъпление. Други двама жители споделят, че са видели руски войници да захвърлят оръжията си и да изоставят автомобилите си.
"Беше просто хаос", казва един от двамата местни жители - Серхий, който живее през улицата срещу командния щаб. Той говори за "задръстване" от бягащи руснаци. Други украинци описват как бойците от Луганск са бягали след отстъпващите руски военни.
Командирът на силите Попов е бил ранен в даден момент и е прекарал един месец в болница, разказва съпругата му пред "Ройтерс". Тя добавя, че оттогава той е повишен в чин генерал и скоро ще замине на ново назначение, но не съобщава къде.
Последните записки в тетрадката на анонимния руски офицер, изглежда, показват как той си представя живота в бъдеще - в град на руската граница с Китай, на 7000 км от Балаклея: "Прибрах се у дома на 10 август 2023 г., вече съм у дома с моето семейство", пише той. "Прекарвам си приятно в Хабаровск със семейството, с жена ми и момичетата ми".
