Съветът на ЕС прие важна реформа на европейската система за убежище и миграция. С нея се установяват редица правила, които трябва да спомогнат за организираното управление на пристигащите и да осигурят справедливо разпределение на тежестта между държавите членки.
Европейският съюз ще продължи и тясното си сътрудничество с трети държави за преодоляване на първопричините за незаконната миграция, съобщи белгийското председателство на Съвета на ЕС.
България и още 19 държави гласуваха "за". Полша, Унгария и Словакия бяха против, а Чехия, Австрия и Малта се въздържаха, което не спря приемането на пакта за миграцията, съобщи Euronews.
Още: "Европа вече не е разграден двор": Йончева посочи как новият миграционен пакт засяга България
Приети са 10 законодателни акта
Днес, 14 май, Съветът прие общо 10 законодателни акта, които реформират цялата европейска рамка за управление на убежището и миграцията.
Регламентът за скрининг ще позволи на националните органи да насочват незаконните мигранти и кандидатите за убежище на външна граница към съответната процедура и ще гарантира, че идентификацията, проверките за сигурност и уязвимост и здравната оценка се извършват по единен начин.
Новите правила за актуализираната база данни „Евродак“ ще позволят събирането на по-точни и пълни данни, включително биометрични, за различни категории мигранти. Тук влизат и кандидатите за международна закрила, както и лица, пристигащи незаконно в ЕС. Това ще подобри контрола върху незаконната миграция и неразрешените движения, смятат от Съвета.
Още: "Още един пирон в ковчега на ЕС": Орбан с остра реакция на миграционната реформа
Регламентът за процедурата за предоставяне на убежище въвежда задължителна гранична процедура в точно определени случаи. Регламентът за граничната процедура за връщане се отнася до връщането на хора, чиито молби по тази гранична процедура са отхвърлени.
Снимка: БГНЕС
Регламентът за управление на убежището и миграцията определя коя държава членка е отговорна за разглеждането на молбите за международна закрила, и за първи път въвежда справедливо разпределение на отговорността между държавите членки.
Квалификационният регламент и Директивата за условията на приемане установяват единни правила за критериите за предоставяне на международна закрила и стандартите за приемане на търсещите убежище. Това би трябвало да допринесе и за намаляване на вторичните движения между държавите членки, надяват се страните членки.
И накрая - регламентът за презаселване се занимава със законните и безопасни пътища към ЕС, като установява общи правила за презаселване и хуманитарен прием.
Още: Искат повече контрол: Половината европейци не одобряват как ЕС приема мигранти
Гранична процедура
Основна новост в реформата е задължителната гранична процедура. Тя ще се прилага за определени категории лица, търсещи убежище - например тези, които идват от държави с нисък процент на признаване на убежище.
Целта на процедурата е да се направи бърза оценка на външните граници на ЕС за това дали молбите са неоснователни или недопустими. Лицата, които са в гранична процедура за предоставяне на убежище, нямат право да влизат на територията на ЕС.
Още: 3000 паунда и в Руанда: Ако не получиш убежище във Великобритания
Отговорност и солидарност
Новите правила изясняват коя държава членка ще бъде компетентна за дадена молба за убежище - например в случаите, когато лицето има член на семейството си в държава от ЕС или когато молбата за убежище не е подадена в държавата, в която търсещият убежище пристига за първи път в ЕС.
Друг важен аспект на реформата на миграционната система е въвеждането на механизъм за солидарност, за да се осигури по-справедливо разпределение на отговорността. Задължителна е солидарността в подкрепа на държавите членки, които се справят със силен приток на мигранти, каквато е България. Приносът на държавите членки може да се състои в преместване, финансови вноски или, ако е договорено с облагодетелстваната държава членка, в алтернативни мерки за солидарност - например гранична охрана.
Още: Заявките за убежище в ЕС достигнаха 7-годишен връх
Управление на кризисни ситуации
За да се справят по-добре с кризисни ситуации, държавите членки могат да правят изключения от някои правила и да поискат засилена солидарност от други държави от ЕС. Възможните дерогации се отнасят например до крайните срокове за регистриране на кандидатите за убежище и продължителността на граничната процедура.
Кризисният механизъм се използва само при изключителни обстоятелства и за времето, което е строго необходимо за справяне с кризисни ситуации или форсмажорни обстоятелства. Той подлежи на разрешение от Съвета на ЕС.
Следващи стъпки
Сега държавите членки ще разполагат с две години, за да приложат на практика приетите днес закони. Европейската комисия скоро ще представи общ план за прилагане, за да окаже помощ на страните.
Общото споразумение между председателството на Съвета и Европейския парламент беше постигнато на 20 декември 2023 г. Подробностите по текстовете бяха допълнително уточнени през януари и в началото на февруари 2024 г. Европейският парламент прие пакта на 10 април тази година.
