Войнственото завладяване на земи от Владимир Путин накара лидерите на Европейския съюз да направят свои собствени планове за разширяване. В момента се работи по присъединяването на осем нови членове към блока от 27 държави, пише "Политико".
Рисковете пред ЕС
Но историческият стремеж към разширяване крие своите рискове за ЕС.
Още: Евродепутат: Ако войната има потенциала да надхвърли границите на Украйна, то посоката е Черно море
Присъединяването на нови държави, сред които може да се окаже и селскостопанската сила Украйна, може да отвори кутията на Пандора с нови предизвикателства. Ще са необходими мащабни вътрешни реформи, които вероятно ще предизвикат години наред борба между настоящите членове на ЕС.
Въпреки болезнените трудности, свързани с процеса на разширяване, агресията на Русия убеди някои правителства на ЕС, че не могат да си позволят да чакат.
"Сега е моментът да проявим смелост и да променим подхода си към разширяването - да вкараме шестте страни от Западните Балкани, всяка една от тях, както и Украйна и Молдова, ясно в нашето семейство", заяви австрийският външен министър Александер Шаленберг.
"Разширяването не е бюрократично начинание... Става дума за износ и опазване на определен модел на живот на свободните, отворени западни демокрации."
Още: Шарл Мишел каза кога ще бъде готов проектопланът за разширяване на ЕС
Очаква се разширяването да бъде водеща тема в годишната програмна реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза на 13 септември. Министрите по европейските въпроси от 27-те столици на блока също трябва да разгледат въпроса на среща в края на октомври, според двама високопоставени дипломати на ЕС.
Изключително важно е, че Германия и Франция изглежда са съгласни. Заявката на германския канцлер Олаф Шолц по-рано тази година за "разширена" Европа, както и оптимистичните сигнали от Париж, където министърът по европейските въпроси Лоранс Бун заяви, че ЕС трябва да даде "последователно послание" на страните кандидатки за присъединяване към съюза - не на последно място, за да им помогне да отблъснат руските кампании за влияние.
Седемгодишен срок
Един от въпросите е свързан със сроковете. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел призова новите членове да бъдат приети в блока до 2030 г. Френският президент Еманюел Макрон подкрепя идеята за поетапно разширяване, при което страните първо да получат достъп до единния пазар, преди да станат пълноправни членове на ЕС.
Още: Вархей: Европа няма сигурност без пълната интеграция на Западните Балкани
Австриецът Шаленберг предложи възможността страните кандидатки да участват като наблюдатели в Комитета за политика и сигурност на ЕС - орган в Брюксел, в който се вземат решенията в областта на външната политика. "Вместо просто да им изпратим декларация на ЕС или на общата външна политика за сигурност и да им кажем: "Подпишете я", ние ще ги направим част от нашето мислене, част от нашето вземане на решения", каза той.
Подновеният стремеж към по-голяма Европа бележи първия подобен стремеж за разширяване, откакто блокът прие Хърватия в редиците си през 2013 г. През 2011 г. разговорите за допускане на Турция завършиха с категоричното "не" на Анкара от страна на тогавашния президент на Франция Никола Саркози, с което беше сложен край на по-нататъшното разширяване.
Но ако искат да осъществят амбициите си, лидерите на ЕС ще трябва да се справят с острите болки на растежа. Дебатите между европейските столици вероятно ще бъдат ожесточени, тъй като длъжностните лица ще преценяват пригодността на страните кандидатки - например опасенията за корупция в Украйна са много сериозни. И още - кошмарната перспектива да се реформират вътрешните процеси на вземане на решения в ЕС, за да се приспособи един много по-голям блок.
Едва след като Мишел определи целевата си дата - 2030 г., говорител на Европейската комисия, която отговаря за оценката на пригодността на страните кандидатки, заля с хладка вода този бърз график. Процесът на присъединяване към ЕС е изцяло "основан на заслугите", заяви говорителят. Комисията трябва да представи доклади за напредъка на страните-кандидатки по-късно тази година, въпреки че един високопоставен дипломат на ЕС заяви, че представянето вероятно ще се забави на фона на интензивното разглеждане на кандидатурата за присъединяване на Украйна.
Още: Да няма отцепници като Орбан: Европейският парламент поиска промяна в начина на функциониране на ЕС
Корупция
"Искаме да дадем положителен сигнал на Украйна, но неща като това предложение да се дадат повече правомощия на разузнавателните служби на Украйна по отношение на корупцията могат да изпратят погрешно послание", каза западноевропейски дипломат.
Селскостопанската политика е най-очевидното огнище на напрежение при евентуални бъдещи преговори за присъединяване между Брюксел и Киев. Износът на евтино зърно от Украйна може да залее ЕС и да удави силно субсидираните фермери от блока. Полша и няколко други страни от ЕС (включително България - бел.ред.) вече затвориха вратите си за украинския износ на зърно, като заявиха, че целта на този ход е да се защитят техните фермери, но продължиха транзита.
Вътрешните реформи, които разширяването би предизвикало, включват: преразглеждане на Общата селскостопанска политика на ЕС, преработване на дългосрочния бюджет на блока и пренаписване на процеса на вземане на решения, за да се премине към по-широко използване на т.нар. гласуване с "квалифицирано мнозинство" в области като външната политика, където понастоящем се изисква единодушие между столиците.
"Това, което виждаме, е, че сегашната рамка, независимо дали става въпрос за бюджет, политики или процедури за вземане на решения, не е подходяща за Европа с 30 и няколко членове", заяви министърът на Европа на Португалия Тиаго Антунеш. "Понякога вече е много, много трудно, както знаете, с 27".
Както винаги, политиката никога не е далеч. Едно значително разширяване на ЕС би изместило центъра на тежестта на блока на изток, което може да отслаби традиционно решаващото влияние на Франция и Германия върху ключови решения.
Група законодатели от ЕС вече изготвя мащабни планове за промяна на договора, които според тях ще са необходими за разширяването.
Референдум, някой?
Но промяната на основните договори на ЕС е труден процес, изискващ референдуми в няколко държави. Апетитът за подобна дейност е ограничен сред дипломатите на ЕС, като някои от тях твърдят, че реформите могат да бъдат осъществени в рамките на съществуващия Лисабонски договор на блока. "В Съвета няма мнозинство за промяна на договора", каза един дипломат от ЕС. "Правната служба на Съвета вече месеци наред ни съветва, че Договорът от Лисабон е защитен от разширяване."
Дебатът за разширяването ще се засили през следващите месеци, включително на третата среща на Европейската политическа общност на страните извън блока, която ще се проведе на 5 октомври в Испания. Мишел планира да се срещне с лидерите на ЕС в малки групи преди срещата на върха, за да събере мненията им относно разширяването.
Въпреки интензивния фокус върху Украйна, по-малките страни кандидатки също настояват пред вратите на блока.
Президентът на Косово, Вьоса Османи, чиято страна официално подаде молба за присъединяване към ЕС миналата година, приветства предпазливо подновения фокус върху разширяването. "Смятаме, че е в интерес на всички, всички страни от Западните Балкани да се присъединят", каза Османи.
Но тя добави, че страните не са склонни да чакат вечно, докато ЕС вземе решение. "Трудно е да не станеш нетърпелив, особено когато правиш всичко, което се иска от теб, а после нищо не се случва", добави тя.
