Растежът на българската икономика ще достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, догодина. Това посочва Европейската комисия в есенните си прогнози, публикувани днес.
Миналата година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за текущата година (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за догодина са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози), предаде БТА.
За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.
Прогнозите за инфлацията в страната сочат темп от 12,8 на сто за 2022 г. и забавяне до 7,4 на сто догодина, последвано от 3,2 на сто през 2024 година. Инфлационните очаквания са сравнително слабо променени, макар и в посока повишение, спрямо летните прогнози (съответно 12,5 на сто и 6,8 на сто за тази и следващата година).
ОЩЕ: Търговският дефицит на България се удвои до близо 10 млрд. лева през тази година
Безработицата в България ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5,2 на сто през 2022 и 2023 г. и с минимално повишение до 5,3 на сто през 2024 г. при динамика на заетостта от съответно 0,4 на сто, 0,0 на сто и 0,2 на сто през трите години, обхванати от есенните прогнози.
За сравнение, базисният сценарий в прогнозата на Българската народна банка (БНБ), изготвена към 30 септември 2022 г., предвижда по-нисък растеж на реалния БВП на България - забавявне до 2,8 на сто през 2022 г. и до 0,1 на сто през 2023 г., след което ускоряване до 3,4 на сто през 2024 г.
В разчетите на БНБ за годишната инфлация се предвижда ниво от 14,9 на сто в края на 2022 г., 7,6 на сто догодина и отслабване до 3,4 на сто в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4,6 на сто през 2022 г. до 4,2 на сто през 2024 г.
Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия очаква в есенната си прогноза бюджетен дефицит от 3,4 на сто от БВП тази година, който да се понижи до съответно 2,8 на сто и 2,5 на сто през следващите две години.
За държавния дълг се предвижда лек спад до 22,5 на сто от БВП за тази година и плавно увеличаване до нива от съответно 23,6 на сто и 25,6 на сто през 2023 и 2024 г. Държавният дълг на страната миналата година бе 23,9 на сто и 24,5 на сто през пандемичната 2020 година.
За баланса по текущата сметка Брюксел прогнозира дефицит от 1,2 на сто тази година с нарастване на отрицателното салдо до 3 на сто и 3,2 на сто през следващите две години.
Отрицателна е и прогнозата за общите инвестиции през 2022 г. - минус 8 на сто, но с положителен баланс от 5,5 на сто и 7 на сто през съответно 2023 г. и 2024 година.
Икономиката на ЕС се намира в преломен момент
След силната първа половина на 2022 г. икономиката на ЕС вече е навлязла в етап на много по-големи предизвикателства. Това предупреждава Европейската комисия в есенните си икономически прогнози, които публикува днес.
Въпреки това се очаква инерцията, набрана през 2021 г., и доброто първо полугодие, да засилят растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) за цялата 2022 г. до 3,3 на сто за ЕС и 3,2 на сто за еврозоната. Това е повишение спрямо лятната прогноза, публикувана през юли, когато се очакваше растеж от 2,7 на сто, предаде БТА.
ОЩЕ: Родната индустрия забавя растежа след най-голямо месечно понижение в производството от 2 г. насам
За догодина обаче очакванията са за силно забавяне до едва 0,3 на сто и за двете зони, последвано от ускоряване до 1,6 на сто в ЕС и 1,5 на сто в еврозоната през 2024 година.
За инфлацията Еврокомисията прогнозира достигане на пикови стойности от 9,3 на сто в ЕС и 8,5 на сто в еврозоната през текущата година, леко успокояване, но все пак запазване на високо равнище от съответно 7 на сто и 6,1 на сто догодина, преди показателят да се върне към умерен темп от съответно 3 на сто и 2,6 на сто през 2024 година.
Летните прогнози са преразгледани към повишение с близо един процентен пункт за 2022 г. и над два пункта за 2023 година. Преразглеждането отразява основно по-високите цени на едро на газа и електроенергията, които оказват натиск върху пазарната стойност на електроенергията на дребно, както и върху цените на повечето стоки и услуги в потребителската кошница.
Въпреки предизвикателната среда трудовият пазар остава силен, като заетостта и участието в пазара на труда са на най-виоките си равнища, а безработицата - на най-ниското от десетилетия.
За безработицата в ЕС се прогнозират нива от 6,2 на сто през 2022 г., 6,5 на сто през 2023 г. и 6,4 на сто през 2024 година.
