Комисията по граждански свободи на Европейския парламент (LIBE) одобри с 35 гласа „за“, 30 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се„ проекта за резолюция относно „значителното влошаване на спазването на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“ в България.
Евродепутатите подчертават необходимостта българското правителство да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и незабавно да отговори на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за нарастване на богатството на лица, свързани с управляващата партия.
Текстът се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната власт, най-вече липсата на рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор, както и неспазването на над 45 решения на Европейския съд по правата на човека чрез провеждане на ефективни разследвания.
Не би трябвало парите на европейските граждани да се използват за корупция и в нарушение на върховенството на закона, но това става. Това заяви евродепутатът Клеър Дейли, която посочи и случващото се в България като илюстрация.
„Това означава стотици хиляди от европейските пари, предназначени за къщи за гости и селски райони да се използват за луксозни лични вили на правителството. Това означава, че когато фермерите казват, че стотици милиони отиват за ферми, които не съществуват, министърът на земеделието да им отговаря: „Мълчете, не казвайте нищо, защото ще ни спрат парите“. Това означава подкупи за плащания за Covid-19, това означава обществени поръчки за магистрали, които се отклоняват. Това означава консултантски фирми, свързани със строителни компании със счетоводство с пари, откровено предназначени за подкупи“, посочи Дейли. "Нашите пари са като кръв за тези вампири", каза още евродепутатката.
Изказването на Дейли беше в рамките на заседанието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред. Дебатът в LIBI беше под председателството на испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар, който е и автор на проекторезолюцията за България. Тя ще бъде обсъдена на 5 октомври в пленарната зала на Европарламента.
Представители на почти всички групи в ЕП подкрепиха изработването на наказателен механизъм, но изразиха разочарование от последното германско предложение в Съвета на ЕС. Пролемът е в отказа от обърнато квалифицирано мнозинство, необходимо за да се отхвърли предложение на ЕК за санкциониране на определена държава. Вместо него правителствата чрез своите посланици в Брюксел одобриха процедура за обичайно квалифицирано мнозинство, което означава, че чрез него ще се одобрява, а не отхвърля санкцията. То ще помогне на държавите нарушителки по-лесно да се предпазват от колективната мярка.
Еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.
Наред с това евродепутатите са загрижени за редица развития, сред които: обявената конституционна реформа, която трябва да бъде предшествана от подходящи консултации и да бъде в съответствие с международните стандарт Членовете на ЕП са обезпокоени и от възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори, прибързано приемане на законодателство от управляващото мнозинство,разследвания на корупцията по високите етажи на властта, които не дават осезаеми резултати, и „корупция, неефективност и липса на отчетност“. Тревога буди и сериозното влошаване на свободата на медиите и работните условия на журналистите в България през последното десетилетие, както и твърденията за използването на сила от страна на българската полиция срещу жени, деца и журналисти по време на протестите.
ОБЯСНЕНИЯТА НА ПРОКУРАТУРАТА НИ ПРЕД LIBE!
