Домът на една от най-известните породи коне в света - и седемте държави в региона, които някога са били част от Хабсбургската империя, имат повод за празнуване.
Тяхната обща традиция в отглеждането на коне от породата липицанер наскоро беше включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, съобщи „Франс24“.
Благородните липицанери, са потомци на дълги линии жребци - кръстоска между испански, арабски и берберски коне, и за първи път са развъждани от Хабсбургския двор през XVI век.
Те са известни с класическите си "въздушни скокове над земята" - поредица от трудни движения, изискващи сила и прецизност, при които краката на коня се отделят от земята.
Тази рядка порода - с бяла козина, но сива кожа - е известна и като кон за карета.
Името произлиза от малкия град Липица, сгушен сред зелените хълмове и буйните гори на Словения.
В живописното селце се намира един от най-старите конезаводи в света, който датира от 1580 г. и в който понастоящем се отглеждат повече от 400 коня със синя кръв.
"Това е домът на липицанерите", каза словенският министър на културата Аста Вречко преди церемонията на ЮНЕСКО през уикенда.
На събитието присъстваха осемте държави, които съвместно кандидатстваха за признаване на общото им наследство в областта на животновъдството - Австрия, Босна, Хърватия, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения.
За миг времето спря, докато конете и ездачите от осемте нации представяха своята дресура и езда.
"Това са феноменални животни. Начинът, по който са обучени, и нивото на уменията на ездачите са невероятни", каза 42-годишната собственичка на ферма за коне Лора Хайлендър, която пропътува целия път от Съединените щати, за да види конете.
"Бях супер развълнувана, че мога да дойда... и да ги видя в тренировъчен режим", добави тя след посещението си в конезавода в Липица.
Конски балет
Тъмна по рождение, козината на липицанерите става бяла, когато станат на около четири години, когато започва и тяхното усърдно обучение и се избират най-обещаващите жребци.
"Липицанерите могат да имат силен темперамент. Обикновено те са спокойни, понякога срамежливи. Те са добри и от нас зависи да разпознаем качествата на всеки кон", казва Миро Драгич, ръководител на екипа от ездачи на конезавода в Липица.
Ако здравето им позволява, цената на тези атлетични звезди може да достигне до няколкостотин хиляди евро за кон и могат да останат активни до средата на 20-те си години.
Само най-добрите жребци биват обучавани в елитарната "висша школа" на класическата дресура, за да овладеят накрая балета на конете, състоящ се от галоп, каприоли и пируети.
Ездачите, които носят фракове и наполеонови шапки с бикорни, също трябва да са на във върхова форма, за да получат най-доброто от своите чувствителни партньори.
"С конете е като с хората. Има много външни елементи, включително времето, които могат да им повлияят", казва конярят Амадей Чеж, докато обгрижва един от своите елегантни жребци.
Стопани като Седж прекарват качествено време с тези красиви същества, като се грижат за всяка тяхна нужда "от раждането до края им".
