Испанската десница има от какво да се притеснява след неуспеха си на регионалните избори в Андалусия в една важна изборна година, в която лявата партия „Подемос“ и новата дясноцентристка алтернатива „Сиудаданос“ й дават повод за размисли.
По-малко от година преди парламентарните изброи управляващата Народна партия в неделя остана на второ място на регионалните избори в Андалусия с 26,7% от гласовете, след социалистите (35,4%), чийто бастион е областта от 32 години. Точно зад тях се наредиха „Подемос“ с 14,84% и „Сиудаданос“ с 9,2%.
Това е най-лошият резултат на управляващата партия в областта от 1990 година и представлява „второ предупреждение“ след провала на европейските избори през май 2014 година, когато Народната партия загуби осем места.
Дясната преса е неумолима – вестник „Ел мундо“ критикува „фиаското“, „Народната партия се дави“, написа ABC, докато ултраконсервативният „Ла Расон“ говори за „катастрофален резултат“.
„Сиудаданос“ – важен аутсайдер
„Народната партия има голям проблем, тъй като това може да е началото на нейното поражение“, казва Фернандо Алварес Осорио, преподавател по конституционно право в Севиля. Наред с „Подемос“ „Сиудаданос“ е другият аутсайдер, който засега остава малко известен извън Испания. Партията бе основана през 2006 година в Каталония и изискваше прозрачност и борба срещу корупцията. Сега формацията се качи и на националната сцена, като спечели 9% от гласовете и девет депутати. Тези гласове, които една „каталонска“ партия не е лесно да спечели в Андалусия, донякъде бяха получени благодарение на десния електорат, но и на тези избиратели, които все още се колебаеха и които можеха да изберат „Подемос“. Това са разочарованите от рестриктивната политика на Народната партия, докато една четвърт от работоспособното население е безработно, а корупцията разяжда партията, както разяждаше социалистите.
„Подемос“ се справи не толкова добре, колкото се очакваше, но това се дължеше по-скоро на четвъртата възможност, а не толкова на трудностите, които среща гръцкият й съюзник „Сириза“. „Много млади хора, които бяха в орбитата на Народната партията или на Социалистическата партия, виждат в „Сиудаданос“ някаква разновидност на „Подемос“, която им е по-близка, тъй като е в центъра и затова повече им вдъхва доверие“, казва Фернандо Алварес Осорио.
„Обективно погледнато ако преди година някой бе предсказал напредъка на партия, наречена „Подемос“ (ние можем), с 15% от гласовете и на друга „Сиудаданос“ (граждани) с 9-10%, това би ни се сторило лудост, огромно цунами“, казва Хосе Фернандес-Албертос, политолог в Центъра за научни изследвания.
Разбиването на двупартийния модел в Испания е притеснително за премиера Мариано Рахой. В следващите месеци той ще трябва да се изправи пред трудни предизвикателства – през май регионалните избори в 13 области и кметства, през септември на изборите в Каталония, а в края на годината – на парламентарните избори. При всички тях той ще трябва да води битки на три фронта – с „Подемос“, „Сиудаданос“ и във вътрешността на партията, в която вече се усещат разногласия.
АФП
