Досегашният президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган получава 52.34 на сто от гласовете на втория тур от изборите за държавен глава. Това сочат данните при 95.24% от преброените бюлетини, предаде БГНЕС.
Неговият съперник Кемал Кълъчдароглу получава 47.66%. Избирателната активност според преброените до момента гласове е 85,23%.
За Ердоган са гласували 26 144 845 избиратели, а за Кемал Кълъчдароглу 23 809 667 души. Ердоган получава повече гласове в Анкара от съперника си, а в Истанбул резултатът е почти изравнен.
Право на вот на втория тур имаха 64 197 419 души.
Гласуването беше най-трудното, с което 69-годишният президент се е сблъсквал в една от най-променящите се епохи в Турция от създаването ѝ като пост-османска република преди 100 години. Кълъчдароглу състави мощна коалиция от разочаровани бивши съюзници на Ердоган, светски националисти и религиозни консерватори. Привържениците на опозицията гледаха на него като на шанс да спаси Турция от превръщането ѝ в автокрация от лидер, чието укрепване на властта съперничи на това на османските султани. Но Ердоган все пак успя да се доближи на частица от процентния пункт от категоричната победа на първия тур. Успехът му дойде в условията на една от най-тежките кризи в света, свързана с разходите за живот, и на почти всички социологически проучвания, които предричаха поражението му. Лидерът на опозицията направи всичко възможно, за да поддържа духа на разочарованите си поддръжници.
"Не се отчайвайте", каза Кълъчдароглу на привържениците си в Twitter след гласуването. Старите послания на бившия държавен служител за социално единство и демокрация отстъпиха място на речите за необходимостта от незабавно експулсиране на мигрантите и борба с тероризма. Десният му завой се съсредоточи върху националистите, които се очертаха като големите победители на паралелните парламентарни избори. 74-годишният мъж винаги се е придържал към твърдите националистически принципи на Мустафа Кемал Ататюрк - военачалник, създал както Турция, така и светската партия на Кълъчдароглу. Те обаче играеха второстепенна роля спрямо насърчаването на социално-либералните ценности, изповядвани от по-младите избиратели и жителите на големите градове.
