"След много години на репресивно управление на президента Реджип Тайип Ердоган турците стигат до извода, че той е уязвим. Турската икономика е в лошо състояние, а кандидатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) неотдавна загубиха изборите в големите градове, в това число в неделя и в Истанбул. Появи се съперник на Ердоган. Неговият бивш министър на външните работи и премиер Ахмет Давутоглу, към когото турският президент се отнасяше като към свой приемник. Тази пролет Давутоглу вдигна много шум и обяви, че създава своя партия", пише "Политико", цитирани в превод на "Фокус". Ето какво пише още изданието:
"Ще успее ли Давутоглу на разхлаби хватката на ПСР и да върне Турция към пътя на демократичните реформи? Този въпрос се повдига от турските медии. Давутоглу определено се позиционира в качеството на реформатор и алтернатива на Ердоган.Иначе той нямаше неотдавна да атакува ПСР, наричайки я „ограничена и самодостатъчна групировка, попаднала в робство на собствените си амбиции“. Но когато става дума за това, че Давутоглу реформира страната, сме длъжни да подчертаем, че не си струва да се разчита на това. Дори и този човек да успее да си създаде база от поддръжници, на него едва ли ще му се удаде да стане този реформатор, за когото той се представя.
Когато Давутоглу оглавяваше министерството на външните работи от 2009 до 2014 г. Западът беше очарован от Турция, наричайки я пример за окръжаващия я регион и потенциален лидер на мюсюлманския свят. Но Давутоглу използва своята власт за изтласкване на втори план на професионалните дипломати и за политизирането на МВнР Заемайки от 2014 до 2016 г. Поста на премиер, Давутоглу с готовност изпълняваше указанията на Ердоган и преследваше инакомислещите.
Съвсем неотдавна от собствен опит се убедихме в наказателната политика на Давутоглу. Авторите на тази статия са, съответно, изпълнителен директор и член на управлението на Института за турски изследвания. Този институт не е много добре известен на широката публика, но той от почти 40 години се занимава в САЩ с изследвания на турската история, политика, икономика и култура. Навремето с турски изследвания бяха ограничени само в университети като Харвард, Принстън и Пенсилвания. Но сега те се провеждат в колежи и университети в 45 щата и в столицата на САЩ, град Вашингтон., преди всичко благодарение на финансовата подкрепа от страна на Института за турски изследвания. Този работещ към Джорджтаунския университета институт от 80-те години на миналия век оказва поддръжка на аспиранти, пишещи дисертации, на професори, готвещи за издаване книги и статии, а също така и на библиотеки, които се стремят да увеличават своите фондове.
Финансирането на ИТС се осъществява със средства от фондацията, създадена от правителството на Турция през 1982 г. В продължение на много години властите в Анкара не се намесваха директно в работата на института, който почти изцяло се състои от американски учени, а също така и в неговата програма и дейност по отпускане на стипендии. В редките случаи, когато турският посланик излизаше с предложения, съответстващи на политиката на Анкара, управлението защитаваше своята независимост.
Ситуацията се промени през 2015 г. Според източници от турското посолство във Вашингтон и от министерството на външните работи в Анкара Звтоглу, заемайки поста на министър-председател, прекратил работата на фондацията, поради което институтът вече пет години е в отчаяно положение (ние решихме да не назоваваме имената на източниците, за да ги защитим от възможни репресии).
След като не намери донори, които биха могли да възстановят загубеното финансиране, ИСИ ще затвори врати през есента на 2020 г.
По информация на тези източници Давутоглу сметнал за недопустимо ИСИ да работи независимо от Анкара. Той съобщил за своето решение на ръководството на института през есента на 2015 г. Така се случило, че преди това ръководството отхвърлило молба на турския посланик , който искал ръководството да разгледа кандидатурата на недостатъчно квалифициран привърженик на ПСР и да го включи в своя екип. (турското посолство във Вашингтон нееднократно не откликна на нашата молба да коментира ролята на Давутоглу за закриването на института).В същото време през последното десетилетие Анкара се старае да засилва своето влияние в свързаните с Турция организации във Вашингтон. Между другото тя създава аналитични центрове и неправителствени организации, които под прикритието на безпристрастни научни изследвания и културни програми предано разпространяват мирогледа на ПСР.
Това прилича на нещо от рода на лична обида и в същност то си е такова. Един от нас остана без работа и турските изследвания, на които ние посветихме по-голямата част от нашата професионална дейност, получиха силен удар в САЩ.Без скромните си ресурси (за 37 г. Са похарчени 3,5 млн. долара)институтът трудно ще подготвя бъдещи поколения специалисти по Турция. Но да оставим настрана личните чувства. Закриването на института е само още едно доказателство за това, че Давутоглу н е мащабно мислещ реформатор и държавен деец, ца какъвто се представя.
Легендата за Ахмет Давутоглу се роди въз основа на неговата книга „Стратегическа дълбочина“, излязла през 2001 г. В нея Давутоглу на 584 страници твърди, че по силата на своето географско положение Турция е обречена да бъде регионална и световна държава. Други турски ислямисти твърдяха, че Турция трябва да бъде лидер на мюсюлманските страни, а Давутоглу смята, че тя трябва да оглави ислямистките групировки в целия Близък изток, включително Хамас, което движение контролира Ивицата Газа. Акцентът върху ислямизма предизвика недоволство сред много авторитетни турски дипломати, поддържащи ориентирането на Турция на Запад, благодарение на което тя стана член на НАТО и можеше да заеме своето място (те се надяваха на това) в Евросъюза. Но когато Давутоглу от малко известен учен се превърна във тежка категория специалист по външна политика, турските и западните журналисти и анализатори започнаха често да цитират „Стратегическа дълбочина“.
Влизайки в състава на правителството Давутоглу започна да осъществява своя ислямистки дневен ред, запълвайки длъжности в МвнР със свои съмишленици. В повечето случаи отново назначените чиновници не притежаваха знанията и опита на дипломати от кариерата, които новото ръководство все повече изтласкваше. За това ни разказаха лично турски дипломати. Това идеологическо покровителство нанесе осакатяващ удар на турския дипломатически корпус. Работейки в МвнР и в турските дипломатически мисии в чужбина, преданите на Давутоглу хора прокарваха нова голяма стратегия, поставяйки нкара в центъра на мюсюлманския свят. С това се съгласява само единици в Близкия изток. Някои последователи на Давутоглу напуснаха външното министерство заедно с него през 2014 г., но някога висококвалифицираната сърцевина от авторитетни дипломати стана дълбоко политизирана, което отслаби престижа и възможностите на това ведомство.
След като работи пет години като външен министър, през 2014 г. Двутглу стана премиер – това се случи, когато Ердоган зае президентския пост. Неговото основно постижение през първите две години станаха жестоките наказателни мерки в отговор на разобличенията в корупция във висшите ешелони на държавната власт. Да, Ердоган узурпира значителна част от пълномощията на изпълнителната власт, които трябва да принадлежат на премиера, но Давутоглу с готовност хвърляше зад решетките журналисти, присвояваше частни компании, запушваше устата на учени и сваляше от длъжности чиновници. Неговото правителство също така разшири пълномощията на „наказателните съдилища“, в които бяха назначени предани на режима съдии, за да подлагат на криминално преследване полицаи и прокурори, водещи дела за корупция срещу четирима министри от правителството и подобни високопоставени чиновници
Давутоглу обоснова тези действия с това, че такива действия с разобличаването на злоупотреби, са равносилни на „опита за преврат“ , предприет от последователи на живеещия в Пенсилвания турски проповедник Фетхуллах Гюлен.
Давутоглу и Ердоган се скараха през 206 г. Но не за идеи или принципи, а заради власт. На Давутолу му омръзна да бъде момче за всичко на Ердоган. На свой ред Ердоган не понасяше парвенющината на премиера, който самостоятелно търсеше аудиенция при президента Барак Обама и си приписваше заслугите за сделка с ЕС, по силата на която Турция трябваше да получи милиарди долари за разполагането на своя територия сирийските бежанци. През май 2016 г. Давутоглу подаде в оставка. Когато той стана премиер, Комитетът за защита на журналистите постави Турция на 10-то място в света по арестите на репортери. Когато Давутоглу напусна поста, Турция вече се намираше на първото място. Такова придвижван към авторитаризъм се приписва обикновено на Ердоган, но Давутоглу доброволно участваше в репресиите и публично ги оправдаваше.
До тази пролет Давутоглу се стараеше да се въздържа от директна критика по адрес на властта. Но когато кандидатът на ПРС загуби през март изборите за кмет на Истанбул, Ердоган принуди Върховният избирателен съвет да анулира гласуването на милиони жители на този град въз основата на доста съмнителни твърдения за нарушения. Поради това в неделя се проведоха повторно избори. В отговор Давутоглу обвини съветниците на Ердоган от ПСР в опит „да управляват страната като паралелна структура“.
Още преди скандала с изборите за кмет на Истанбул в Турция се въртяха слухове за това, че Давутоглу ще създаде нова партия, която ще отправи предизвикателство към Ердоган и ПСР. Той се старае да си осигури поддръжка в цялата страна, и особено сред представляващите база за ПСР набожни турци и кюрди. При това той говори за това че основа на демокрацията са свободните и честни избори.Очевидно това е било такава мощна глътка свеж въздух за застоялата, репресивна и безнравствена политическа арена в Турция, че „Ню Йорк таймс“ в своя статия за разногласията вътре в ПСР нарече мрачния и скучен Давутоглу „обаятелен“.
Начинът, по който Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието се държат през последните години, прави други възможности доста привлекателни в сравнение с тях. В своите туитове и изявления за изборите в Истанбул Давутоглу създаде впечатлението на просветлен и позитивен човек на фона на неприятни и груби турски официални лица и техните поддръжници. Но не бива да има поддаване на тази уловка. На Турция абсолютно не ѝ е нужно неин следващ велик диктатор да стане Давутоглу"
Автори: Синан Сидди и Стивен Кук, „Политико“