Председателят на Европейската комисия наистина все още е категоричен фаворит за втори мандат начело на изпълнителната власт на ЕС, но тя вече не е сигурен кандидат за още пет години. Това означава, че в Брюксел се играе нова вълнуваща игра за това кой би могъл да получи поста, ако не фон дер Лайен, пише Politico.
Изданието посочва кандидатите, които се спрягат или като реални алтернативи, или като начин да се окаже натиск върху фон дер Лайен, за да се постигнат отстъпки от нея. Още: Урсула фон дер Лайен: Европа е поставена под въпрос
Марио Драги е един от възможните варианти. Той ръководеше широка италианска коалиция до разпадането ѝ през 2022 г. и името му често се споменава, когато се освободят международни ръководни постове. Досега бившият италиански министър-председател и президент на Европейската централна банка е свързван най-вече с поста председател на Европейския съвет (когато Шарл Мишел напусне).
Друг евентуален наследник на Фон дер Лайен е Роберта Мецола. Като председател на Европейския парламент тя успява да остане над политическата сцена - тактика, която преди това ѝ помогна да си осигури сегашния пост. В същото време тя показа лидерство във външната политика и беше първият лидер на ЕС, който посети Киев след руската инвазия през февруари 2022 г. Произхождаща от Малта, Мецола може да се окаже печеливша за Южна Европа при разпределянето на висшите постове. В публикация в Инстаграм от миналата седмица Мецола е видяна да се прегръща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и полския министър-председател Доналд Туск - намек, че каквато и да е работата, тя има подкрепа на високи места.
Кристин Лагард също има шансове, пише Politico. Нежеланието на Макрон да подкрепи фон дер Лайен за висшия пост поставя очевиден въпрос: След пет години германско управление и още по-дълъг период, в който германци или австрийци заемаха ключовия пост на ръководител на персонала на председателя на Комисията, иска ли Макрон французин да ръководи Комисията? Като бивш министър на финансите и настоящ президент на Европейската централна банка Лагард ще отговори на въпроса за опита на висшия ръководен пост, а и има допълнителното предимство, че е жена. Още: Председателят на ЕЦБ засега не иска руските активи да отидат в помощ на Украйна
Няма индикации, че Лагард би желала да напусне ЕЦБ преди края на осемгодишния си мандат, нито дори че Елисейският дворец сериозно обмисля да предложи името ѝ. Откакто е напуснала МВФ, името на Лагард се появява по време на почти всяко пренареждане на френското правителство като възможен министър.
Румънският президент Клаус Йоханис е смятан за твърда ръка и е любимец на европейските лидери, особено на консерваторите. И Макрон, и германският канцлер Олаф Шолц го похвалиха за това, че е запазил страната си в прозападния и проевропейския лагер след нахлуването на Русия в Украйна - което не може да се каже за Унгария, Словакия или България. За разлика от Полша, Румъния също така стриктно спазва правилата на единния пазар на ЕС и не налага едностранно ограничения върху украинското зърно - което затвърждава репутацията на Йоханис като член на проевропейския отбор.
Мнозина твърдят, че е време източноевропеец да оглави ЕС. Ако това е така, немскоговорящият Йоханис е в добра позиция, тъй като произхожда от същото политическо семейство на ЕНП като фон дер Лайен. Решението на ЕНП да проведе своя изборен конгрес в Букурещ също свидетелства за неговия авторитет сред консервативните лидери на групата.
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович също е от ЕНП и както и в случая с Йоханис, неговото назначение би отговорило на нарастващите призиви Източна Европа да получи висш пост. Изборът на хърватин за председател на Комисията би бил положителен сигнал и за амбициозните членове на ЕС (Хърватия е най-новият член в ЕС). Изненадващото изявление на Пленкович, че ще оглави листата с кандидати за евродепутати на управляващата в Хърватия партия HDZ, накара някои да заподозрат, че той иска да изостави вътрешната политика. Опитът му като министър-председател от 2016 г. насам със сигурност му е осигурил авторитет и възможности за контакти с колегите му европейски лидери.
Французинът Тиери Бретон миналата година заяви, че е бил кандидат по "план Б" за поста европейски комисар през 2019 г. (той получи поста едва след като първият избор - Силви Гулар - беше отстранена по време на изслушванията в Парламента). Той категорично намекна, че е отворен отново да стане "План Б", ако кандидатурата на фон дер Лайен не се осъществи. Като бивш френски министър на финансите Бретон има опит на висши ръководни длъжности и въпреки че не е от ЕНП, той клони към консервативната партия. Опитът му като бивш главен изпълнителен директор, който върна индустриалната политика в дневния ред на Комисията, му позволява да твърди, че трябва да ръководи изпълнителен орган на ЕС, който ще бъде много по-фокусиран върху конкурентоспособността.
