България би могла да получи 11.7 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ и кредити от Европейския съюз (ЕС) през следващите две години, за да се справи с икономическите щети, нанесени от коронавирус пандемията. Това е вписано в предложението на Европейската комисия (ЕК) за създаване на фонд за възстановяване на европейската икономика в размер на 750 млрд. евро, който ще бъде набран със заемане на общ дълг на световните пазари.
Общият бюджет за България е 15 млрд. евро, но тъй като помощта ще минава през европейски програми, ще е необходимо национално съфинансиране от 3.3 млрд. евро, за да може страната да получи достъп до европейската солидарност.
Проектът за спасителен фонд, наречен “Следващо поколение ЕС”, беше представен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на извънредна сесия на Европейския парламент в Брюксел в сряда. Парите ще бъдат инвестирани във възстановяването на общия пазар, изграждането на климатично неутрална икономика, цифровизация и технологии, включително 5G и изкуствен интелект, в по-социална Европа, с по-голяма тежест в света.
500 милиарда от парите от фонда ще бъдат разпределени между страните членки като безвъзмездна помощ, а 250 милиарда - под формата на кредити. Тъкмо това предложиха миналата седмица Франция и Германия . Срещу идеята за вземане на дълг се обявиха от т.нар. „пестелива четворка“ - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания, които настояваха подпомагането да става само с кредити. На днешното представяне обаче председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен се придържаше към Френско-Германския план.
ЕК прогнозира свиване на европейската икономика със 7.2% през тази година в резултат на кризата заради пандемията от коронавирус. Една от най-засегнатите икономики в ЕС се очаква да бъде българската, която също ще се свие със 7.2 на сто.
По първоначално разпределение на парите за възстановяване Италия ще е най-големия получател на средства, тъй като е най-силно засегнатата от коронавируса страна. За нея са предназначени общо 153 млрд. евро. Следва Испания със 149.3 млрд. евро. Франция ще получи 38 милиарда, а Германия - 28 милиарда. Най-големият получател в Източна Европа е Полша с 37 млрд. евро безвъзмездна помощ и 26 млрд. под формата на кредити. Бюджетът за Румъния е 33 млрд., а за Гърция - 43.5 млрд. евро. Процентно обаче най-много спрямо БВП ще получи Хърватия (€15 млрд.) - 22%, следвана от България с 19%.
Водещи критерии за разпределянето на средствата са размерът на брутния вътрешен продукт и очакваните щети върху икономиката.
“Утре цената на бездействие в тази криза ще бъде далеч по-скъпа за нас. Важното е тук да поставим заедно основите на нашето бъдеще", каза Фон дер Лайен пред европейските депутати, като призова да се загърбят предразсъдъците.
Първите средства могат да дойдат още преди края на годината, ако бъде одобрено предложението за актуализация на настоящия европейски бюджет с 11.5 млрд.евро.
ЕК предлага три приоритетни направления за инвестиране на средствата от спасителния фонд. Те са свързани преди всичко с постигането на климатична неутралност на икономиката, намаляването на вредните емисии и замърсяващите производства, в социални политики за заетост и за позеленяване на земеделието чрез кохезионния фонд и програмата за селските региони.
Освен това се предвижда подкрепа за фирмите, които са заплашени от фалити, както и за реализирането на инвестиционни проекти. Създава се и нова здравна програма, която ще позволи да се подсили готовността за кризи, капацитета на болниците, превенцията за заболявания и научните изследвания.
Парите, които Еврокомисията се надява да заеме при изгодни условия, благодарение на високия си кредитен рейтинг, ще бъдат връщани през европейския бюджет. За целта Урсула фон дер Лайен предлага временно да бъдат увеличени собствените приходи на ЕС с въвеждане на допълнителни европейски данъци.
Като примери тя посочи облагането на големите технологични гиганти ( което е стара нейна идея, бел. ред.), включването на корабоплаването и авиацията в търговията с въглеродни емисии и облагането на вноса на стоки, произведени чрез замърсяващи технологии. Комисията се надява чрез тях да си докарва по 35 млрд. евро годишно, с които да обслужва новия дълг.
Връщането на кредитите по замисъл би трябвало да започне след 2027 г. и да приключи до 2058-а.
Заедно с фонда беше представен и проект за европейски бюджет за 2021-2027 г. в размер на 1.1 трилиона евро - по-малък от отхвърления по-рано проект, но по-голям от максимално предложения от страните членки 1.095 трилиона евро.
Предстои спасителният пакет на ЕК да бъде обсъден от Европейския парламент и от страните членки. За да стане той факт е необходимо единодушието на 27-те държави, а за приемането на новите европейски данъци трябва и ратификация от националните парламенти на страните членки.
Па-рано днес германският канцлер Ангела Меркел прогнозира, че преговорите ще бъдат трудни и че на срещата на върха на лидерите на ЕС едва ли ще се постигне съгласие по дългосрочната бюджетна рамка на общността.
Урсула фон дер Лайен съобщи, че заедно с вече одобрените 540 млрд. евро кредити и европейския бюджет, ЕС планира да вложи през следващите седем години 2.4 трилиона евро във възраждането на икономиката.
ЕП подкрепи предложения от ЕК пакет за възстановяване на европейската икономика.
„Европейската солидарност се завърна и откриваме нов етап за ЕС“, заяви Манфред Вебер, председател на най-голямата парламентарна група - тази на Европейската народна партия (ЕНП). Новите пари трябва да се харчат за свежи идеи, а не за старите проблеми на Европа. „Солидарността върви заедно с отговорността“, затова трябва да бъде ясно как ще бъдат върнати парите, каза той, призовавайки за нови собствени ресурси и за това, че цифровите гиганти трябва също да платят своя дял.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 27 май
