На 12 юни 2023 г. в болница в Милано на 86-годишна възраст почина Силвио Берлускони. Той бе италиански политик, предприемач, застрахователен и медиен магнат.
Роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейство от средната класа. Учи право в Миланския държавен университет, като за да плати образованието си, продава прахосмукачки, прави снимки на обществени събития и ангажира своята група на круизове през лятото. В университета се сприятелява с Бетино Кракси – бъдещия министър-председател на Италия.
Берлускони бе най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994 – 1995 г., 2001 – 2006 г. и от 2008 до ноември 2011 г. Лидер е на дясноцентриската партия Народът на свободата, която създава през 2009 г., като слива своята партия „Форца Италия“ („Напред, Италия“) с „Национален алианс“ на Джанфранко Фини и други партии. Неговата победа на извънредните парламентарни избори през 2008 г. му осигурява третия мандат в правителството. През януари 2008 г. той е обявен за най-дългогодишен член на Г-8.
Бързата политическа кариера на Берлускони е често критикувана. Може да се приеме, че сред важните фактори за успеха му в политиката е фактът, че е президент на футболния клуб АК Милан („Форца Италия“ е скандиране, което означава „Напред (Давай), Италия“, а подобен призив е типичен и за футболните стадиони). Фактът, че е едновременно министър-председател и влиятелна фигура в медиите, предизвиква спорове.
Италианското обществено мнение бе разделено на двата полюса по отношение на неговите прояви и полемичната му личност. Според някои той е корумпиран и омразен политик, поддържащ връзки с мафията, а според други – човекът, който дърпа нагоре Италия.
През 2013 г. е осъден на 4 години затвор за данъчни измами. Присъдата е потвърдена от Италианския касационен съд. Наказанието е намалено на една година по силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г.
През 1974 г. Берлускони разширява нарастващата империя като създава „Телемилано“ – кабелната телевизия, която функционира в Милано 2. Осъзнавайки реалните възможности, през 1978 г. Берлускони влага 2,5 млн. долара, за да предизвика държавния телевизионен монополист Радиотелевизионе Италиана (РАИ). Заобикаляйки закона, който позволява само на РАИ да предава за цялата страна, Берлускони създава система от локални станции, които предават едновременно една и съща програма.
През 1980 г. създава Канале 5 ('5 канал') – телевизионна станция, която някога излъчва италиански тв игри и която е първата италианска телевизия, излъчила американски сериали като Далас. Берлускони тогава се възползва от икономическите възможности, които се откриват благодарение на излъчваните по телевизията реклами. Той се връща към времената, когато пише домашните на другите, като се обръща към треторазредни компании с програма, която разменя ефирно време за процент от нараснали бъдещи продажби. Това, Берлускони отбелязва, „накара пазарните лидери да купуват време“, и резултира в рекламната агенция Publitalia 80. Тя бързо става най-голямата в Европа, създавайки си бюджет от 2,5 милиарда на година.
През 1986 г. става президент на футболния клуб Милан, спасявайки го от фалит.
Политическа кариера
На 26 януари 1994 г. е създадена Форца Италия, а на 10 май същата година Берлускони става министър-председател на Италия, но това е само за кратко, тъй като една от партиите в мнозинството – националистическата Лега Норд се отказва от коалицията. На 22 декември 1994 Ламберто Дини поема премиерските функции.
През 2001 г. Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция Casa delle Libertà (Домът на свободите), която включва Alleanza Nazionale (Народен съюз), CCD, Lega Nord и други партии. Коалицията има успех на изборите и на 11 юни 2001 г. Берлускони встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели 45,40% от гласовете. Към 2004 г. той все още е министър-председател на Италия.
В периода 2008 – 2012 г. постът му като президент на АК Милан е замразен заради Закона за конфликт на интереси. През 2012 г. Берлускони е обявен за почетен президент на клуба.
През ноември 2011 г. подава оставка като министър-председател.
Скандалите, свързани с него
Силвио Берлускони е обект на разследване по три съдебни случая. Въвежда термина „бунга-бунга“, в който някои виждат сексуална алюзия за неговите прословути партита, обвинен е за връзка със 17-годишна танцьорка. Освен това често прави противоречиви коментари като сравнява себе си с Иисус Христос, казва че единственият начин жените да успеят в живота, е да се омъжат за богат мъж; или недотам уместни шеги – например отправя комплимент към Барак Обама след избирането му, споменавайки неговия „тен“.
През 2012 г. е оправдан по обвинение за даване на подкуп в размер на 600 хил. щатски долара на британски адвокат през 1997 г.
Женен е 2 пъти, има 5 деца.
