Общо и недиференцирано съхранение на биометрични и генетични данни на осъдени лица до смъртта им противоречи на правото на ЕС - това гласи решение на Съда на Общността. Отговорът е в резултат на сезиране от българския Върховен административен съд за отказ да бъде снета полицейската регистрация на осъден на пробация и впоследствие реабилитиран гражданин, предава БНР.
Конкретен случай
Става дума за конкретен случай, при който е извършена регистрация в рамките на производство за разследване на лъжесвидетелстване. По-късно обвиняемият е признат за виновен и е осъден на пробация за една година. След като изтърпява наказанието, той е реабилитиран и на това основание подава искане за снемане на полицейската му регистрация. Според българското право обаче, данните от полицейската регистрация се съхраняват и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице.
Още: Русия спира издаването на биометрични паспорти заради недостиг на микрочипове
В случая посоченото искане е отхвърлено с мотива, че осъждане с влязла в сила присъда, включително и в случай на реабилитация, не е сред основанията за снемане на полицейска регистрация.
Съдът отбелязва, че за целите на полицейската регистрация, в България се извършва дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил. В полицейския регистър се вписват също данни за извършените престъпления и за постановените за тях присъди.
Съхранение до смъртта - само при особени обстоятелства
Още: В Русия ще събират биометрични данни без съгласието на хората
"Всички тези данни биха могли да се окажат особено важни за проверката дали съответният субект не е замесен в престъпления, различни от тези, за които той вече е осъден. Не за всички обаче рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на съхранение на засягащите ги данни", се казва още в решението на Съда на ЕС. Според неговото становище, този срок е подходящ само при особени обстоятелства. Правото на Съюза изисква националната правна уредба да предвижда задължение за администратора на данни периодично да проверява дали съхранението им все още е необходимо и ако това вече не е така, заинтересованото лице да има признато право на изтриването им.
Още: Биометричните данни: Пътят към свят без пароли
